за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Синаповото имане

Четвъртък, 12 Ноември 2009 21:56 от Красимир Николов

Старите хора разправеха, че Синапя е джеллатовал и касаповал майсторете-дюлгере, те са много рюкали и цирикали. И колкото повече са цирикали, толкова по-надалече им е хвърчела кръвта. И там, дето е падала, всичко е изсъхновало. Челевеща кръв дето капне и напои - всичко изсъхнува. Там трева не расте никога. И елите не виреят - и те изсъхноват. А пък който джеллатова и касапова людете, ако не. яакуси от кръвта и него кръвта поврежда. Знам от нашето село един челек, дето е джаллатовал люде. Сега тоя джеллатин не може нищо с ръките да побарне. Нему ръките мирно не стоят, все му играят. С тех той лъжица не може да държи, та други му подават яденето в устата. Него кръвта го е повредила, оти е джеллатовал люде и без никаква вина ги е отбавил. [*]

Слушала съм още и това, че там, където местото е напорскано с човешка кръв, джинесва и не може да се ходи по него. Ако стопиш на токова место, кръзта ге повдига и не дава да ходиш по нея.

Наш Емин бе намерил местото, дето е заровено Синаповото имане. Хубаво, ама ага е отишъл да го копае, изведнъж кръвта на майсторете започнала да го повдига, да го разтриса и подмета, целата земя забубутела. И тогава толкова се е бил уплашил, че не е сварил да бега и доде да се отмахне от местото, щел да си счука главота от търкалене и подметане. В тутакът [*], ага е бегал, шепната му паднала и дуламата [*] му останала, та сетне чек на неделята е ходил с друг чилек да си ги земе. Ала ага отишол там, пак го е било страх да наближи местото, та отдалече с кукал [*] си закачил дрехите, без да допира нога до кръвта.

Помня по среде нощ си дойде в Чепеларе и го попитахме:

- Докара ли парите? Пък той рече:

- Немойте ме пита! То добре че мене не отфърли некъде, да се загубем...

- Ам ли щеш още еднъж да копаеш Синаповото имане?

- Валлахи, биллехи! - кълнеше се Емин и въздишаше издълбоко: - А-а-х-х, я вейки и на сън не ща го спомена, та не да идам да го ровем. То онова имане е проклето. Хора е разплаквало, курбан е земало и нема да се даде никому лесно да го вземе. Синаповото имане ще излезе на открито, ага дойде края на света. Тогава ще се затресе земята и всичко ще излезе отгоре. Сайбията [*] нема да го държи - ще го изкара на бел свет, ала тогава пък водите ще липсат. И ага видят хората, че се жълтее Синаповото злато, ще показват с пръст и ще викат: „На, вижте де тече вода!” До него ще ходят, ала нема да го барноват, защото е пари, а не вода. Тогава хората вода ще искат, а не пари. Златото ще го подритват...

Старите хора много работи разправеха, ала де са сега те? Един по един всички се изгубиха...


Разказала: Е. КЬОРАЛИЕВА
Записал: Ат. Райчев


*
джелатовам — измъчвам
отбавям — убивам
тутак - суматоха
дулама - мъжка горна дреха
кукал - дървен пръст с пресечен клон; кука
сайбия - стопанин, в случая бог

Още от тази категория: « Мустанчовият кон Чумата »

Добавете коментар