за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Главен даскал

Неделя, 15 Ноември 2009 22:08 от Красимир Николов

- Сега ще ви разкажа какъв даскал бех в турско време. Това беше отдавна, след като бегахме от Македонията. Брат ми стана даскал във Ветрен, Пазарджишко, а я се чудех какъв занаят да фана. Знаех от брата некоя и друга буква, докъм половината от буквите. Намислих и я да стана даскал. Отидох в едно самоковско село, заборавих му името. Намерих чорбаджиите и им казах, че съм даскал и искам да изуча децата им. Ударихме на пазарлък. Накрая се пазарихме колко гроша ще ми дадат за годината. Отгоре от сяка къща ще ми дадат по парче сланина, кога колят прасетата.

Започнах я да уча децата. Мина Коледа, а на мене сърцето почна да ми се свива. Сичко, което знаех, бях го казал на децата. А трябваше да им кажа още около дванаесе букви, които и я не знаех. Ами сега, какво да чина? Мислих, мислих, па накрая реших да бегам. Избрах хубаво време, па и снег немаше. Една нощ, тъмно като в рог, нарамих багажа си и една торба сланина, излезох на улицата и тръгнах. Като лавнаха ония ми ти кучета, от сяка къща по две-три, майко мила, какво да права? Па се сетих, изваждам парчета сланина, фърлям на кучетата и вървя. Така сланината ме изкара до край селото и плюх на петите си.

Бех съобщил на брата, че ще отида при него. Когато тръгнах от Белово за Ветрен, брата ме посрещна по сред пътя и ми даде да облека негови дрехи, та да приличам на даскал. Във Ветрен той разказал, че ще пристигне брата му, който бил главен даскал. Мале майко, то беше едно посрещане, едни гостувания, що котли вино се изпиха! Така се посрещаше главен даскал.

Минаха две недели и я требаше да напускам веке Ветрен и си търся къде да кондисам. В тоя ден целото село, мъжко и женско, излезнаха да ме изпратят. Секи носи котле вино и кани. Тръгнах към Белово, а хората не се връщат. Бре да се не. види, а брат ми треба да си земе дрехите. Най-сетне кандисаха, върнаха се, а ние с брата повървяхме още малко, свалих дрехите, облекох моите чешири и хайде към Белово,

Така свърши моя даскаллък.


Разказал: Г. ЧЕЧЕВ
Записал: Г. Петков

Добавете коментар