за Родопите и родопския диалект

(На колегите ми от клуб”Зевзек”)

Родихме се във интересно време,
във времето на атеистите.
И сякаш бързахме да порастеме,
и мразехме капиталистите.

По съботници или по бригади
ние учихме се и се трудихме.
И хич не пукаше ни- бяхме млади.
И малко трудно все ни будеха.

Добре живяхме си- „на вересия”
(Баш като овчици във кошара)
Но доживяхме алчност, простотия,
до най-тежък хал да ни докара.

А мнозина дето нас ни учеха,
че рай градиме във България;
те захапаха я като кучета …
И промени им се сценария.

Ние май все ще сме си същите.
Ще търсим на живота „драгото”
и към корена си ще се връщаме …
Година след година слагаме.

И ето днес във дните бездуховни,
без „чорбаджийска” перспектива
добротата още търсим в хората…
Все мъчим се да сме щастливи …