за Родопите и родопския диалект

Имахме в нашето село един хитрец Ходжов. Нито висок, нито нисък. Ходеше изправен като кол.

Пък беше мързелив за сто души. Само един поть жена му го била вкопчила да праши мисир, ама станал за смях на цялото село. Направил си такъв такъв дълъг сап на мотиката, че да копае прав, хич да са не навида... Добре че имаше оперена жена и още по-оперени дъщери, синове и снахи, та изкарваха прехраната си. Своите пари не даваше никому. Разправяше се из селото, че ги слагал в газена тенекия и ги заравял някъде.

Станеше ли дума за него, врить казваха, че е голям дявол. Много му идеха отръки разни работи, пък на карти и табла, кажи-речи, никой не можеше да му се опъне.

Един ден няколко души зевзеци решили да му кройнат номер, та и той да са поизпули малко, да види зор. Пуснали му хабер да дойде в толкова и толкова часа в Кузмановата къща - там щели да се сберат хубави картажие и техниен майсторлък щял да му стори голям кеф. Станало му яце драго и силумка дочакал да дойде часа. И той дошъл. Сбрали са се насор, казали си: "Ха сега да видим кой кого" и зафатили. Чукали, праскали, въртели, сукали, а накрая все той обирал парсата. По-есът му са издул като жена в осмия месец.

Стига - рекъл Радич. - Глава ма заболя.

- А-а-а, сакън! - отвърнал му Ходжов. - До дупка - ще играем...

- Тя твоята е льосна - казал на своя ред Митрю, - ам питаш ли мене и другиее аркадаше какво ще правим утре без стотинка?

- Вижте какво ще ви кажа, ей, люде - заядосвал се Ходжов. - Немойте ма дразни, че знаете ли каков съм, ага ма найдат дяволесе? Да сте си сторили хесапа овреме...

Радич и Митрю седели един до друг и се посбутали, което значело: сега му е времето.

Хубаво - рекъл Радич от свое име и от името на другите, - ама и една друга работа трябва да сторим.

- Да ви чуя зора - казал важно-важно Ходжов и заприглаждал бялата си брада.

Работата е обща, пък каквото излезе накрая, по равно ще го делим.

Е, думайте де! Стига сте го усуквали! - все по-нетърпелив ставал той.

И взели аратлицине, та му разказали какво точно трябвало да се направи. Работата според тях била от проста по-проста. Имали нарисувана карта, на която някакъв знак показвал, че на еди-коя си барчинка във Врисево имало заровени жълтици.

- Ха, че тва е екстра работа! - зарадвал се той. - Ако ищете, още сега да торнуваме.

- Не, не - рекъл Митрю. - Да почукаме още малко карти, та хубаво да огрее месечината.

Речено-сторено! Месечината хубаво се опулила и юнаците торнали. А през ейнва време работата била така нагласена, че на същото място, където уж били жълтиците, отишли други двамина. Единият от тях - Джамбаза - носил и ловна пушка... Вървели иманярите, колкото вървели, и стигнали до една малко особена борика - още от дъното била разклонена на три отделни дървета.

- Ейтува, под ейсае борика е! - рекъл Радич и се обърнал към Ходжов с думите: - Да зафатаме ли?

- Нали за това сме дошли, ама най-напреж чуйте, като земите да копаете, никой нито думица да не продумова. Инак работата ще са побепца...

И точно тогава изгърмяла пушка.

- Ва-а-ай! Вай! Прибиха ма, отбавиха ма! - завикал той и се проснал на земята.

- Ей, хора - изрукал се нечий глас, - ялате насам, че иначе лошо ви се пише...

- Вие ворвите, пък я умирам - казал едва-едва Ходжов.

- Че как самичек ще останеш...

- Ам к'во да правим?

- Да остане до тебе барем Митрю, пък ние, другисе, да идем да видим какво аджеба ищат ейняе люде.

- Че да! Ворвите...

Отишли и след малко Радич се връща и вика на Ходжов:

- Комити са. Пари ищат. Пък ние немаме. Ти всичките ни ги обра на комар.

- Колко ищат?-

- Млогу.

- Ами на! Развържи ми поясас, та ги зьоми врить!

Радич така и направил. Измъкнал всичките пари и ги занесъл оттатък. А след малко пак се върнал и казал:

- Ти, Ходжов, са оправи. Даде пари и комитине рекаха да си вървиш, пък нас ни задоржат, оти не сме били дали пари... Та ти сега станвай и бежещим у дома ти. Хич да са не обращаш ни наляво, ни надясно.

Че като рипнал пустиен чиляк, забурил и пукотен, и всичко.

Казват, че си бил загубил и галошите от бягане.

Преразказал БАЛИН СМИЛЯНОВ