за Родопите и родопския диалект

...Арабчалът и сега си е същият. И сега си гледа от високото над Каменица. Ама тя не е същата, едновре-мешната Стара Каменица. Всичко е по модерному. Нема да си забучкаш в кал папуците. Улиците льоскат от асфалт. Току префучават по тех рейсове, леки коли. Къщите, ама сичките, нови новенички. От убаво, по-убаво! Ама мене от време на време току ма прочовърка нещо отвътре - нема ги старите джамбуше, шарените хора; нема ги седенките!...

...Ама какви седейки ставаха у дома. Чути-прочути! И се ентелегенцията на тех. Като зафанеш - Тодор Кадинов, Тодо Ждраков, Михо Ямаков, Въчата, Ильо! Каров. Момите сами ма молеха да правя седейки. Тоз, ден па притърчаха:

- Люсе - викат, - кога ще правиш дипленка?

- Довечера.

- Оле, ми кои ергене ща дойдат?

- На брат ми познатите - ентелегенцията!

Отрано дотърча и Ильо Илинов. Той ни беше нещо като тартор.

- Слушайте, решихме довечера на седенката да направим колективен качамак. Аз ще донеса една паламуда сирене. Гьоро Ждраков ще дщзде на баба Вела дудата с киселото мляко.

От мене много убава крехка и шарена сланинка - обажда се Васил, брат ми.

Само че ти немаш сланина! Качлето си е мое и още не е наченато! - скарах му се.

Како Цвето, па ти ша ни постелеш една шарена черга, да си представляваме, че сме в балкана!

...Та на ден Димитровден беше. Имаше избор. Избираха си са фашистите. Комунистите бяха в гората. Нашият Васил беше отишъл до Лъжене. Там срещнал Тодор Пейов - брата на Вела Пеева. Той беше запас, ама дошъл си в отпуска.

- Калемче - рекъл на брат ми, - как ми се иска да видя каменските другари. И ващо Люсе да видя.

- Ама тя, като е вкиснала пусти боровинки в едно гърне. Шумот като сифон! Таз вечер имаме седенка и сички са фърлили мерак на гърнето.

- Аз съм пил от нейните кокази и боровинки. Ама сега, както съм зажегъл, да има да му опъна един капак!

- Ами хайде на седенката де!

Стражарите са казали: "В Каменица стъпиш ли, арестуван си!"

- Тръгвай, братле, пет пари не давай! Ние сме с тебе!

...Вечерта наконтили са, направили са, пусти моми гиздави, идат, идат по две, по три... Та като са разисхме, е в оназ стая: "Дойди, дойди, мило либе, довечера, довечера..." Още нема никакви момци. Оле, току са затропа низ салона. Ама наш Васил, научил ги един по един да влизат и да почукват. "Чук, чук" на вратата. Момите:

- Дааа. Оле-е само един дойде. Ми други нема ли? - сакалдисват са те.

След малко: "Чук, чук" - влезе друг. И пак: "Чук, чук, чук!" И така, нарочно нижат са един по един. Из-тормозят ни да им викаме "да" и да им подставаме.

И най-накрая са чу "буф, буф" - военни ботуши. Показа са наш Васил:

- Водя ви гостенин! - ма до ушите са заемел.

- Оле-е, Тодор Пейове! - като рукнаха сички в един глас.

- Ура-а! - ръкуване, та целувки - не ти е работа!

Ильо Илинов като запретна ръкаве, като са заразпорежда:

- Како Цвето, донеси един котел да разтрием качамака. Ама як да е, че то много требва да са върти, дорде стане на трохи.

Па като седна на чергата и завърте точилката! Бърка, бърка... доде на трохички са качамака засъбира. Изсипа го в една голема лъскава тава. Отгоре му изсипа пръжки и сирене. Замириса на убаво!

Дедо Георги, и той с нас, току извади кавала, три метра дълъг! Хем свири, хем пее. Весело, не ти е работа! ...А па качамакът, като го погледнеш отгоре, една убава, красива гледка - сирене, пръжка, сирене, пръжка. Мене нещо ма запревива; все в сланинката ми очите: "Оле, тая сланинка е от мойто качле. Познавам я - съща лукмичка. Шарена сланинка, от младо прасе. Крехтичко, па крехтичко, па белко. Даже и сега помня, като я пръжеше Ильо и рупкаше. Викам си, таз меретия брат ми е наченал качлето. Притърчех, отворих го. Грех си турих на душата - викам. То си догоре полно. Сетне разбрах каква била работата. Той извадил горнището, извадил отдолу крехтините, турил отдолу три клечки, лепнал на тех горния ред и па си полупил качлето. Тоз качамак и до днес го помня... ...Па като снех гърнето с боровинки от тавана. Тя като са завика па "ура"! Имах една каничка с чопка - на петел глава. Наполних я и викам на Тодор. - Зимай сега! Петелът да ти пее, ти да пиеш! Па и той по каменски с нас гълчи: - Сега мога само да ти пожелая да живееш, да дочакаш това, дето сичките го чакаме - свободата!

...Току се залупа с ботуши. След тях други. На вратата се показаха двама полицае. Тогаз, помня, таз мома, Гина Шульове, затокнала един голем карнафиль, на подбив им вика: - О-о, полиция, добър вечер! Па полицията, кой мислите - дедо Виньо Бабанко - ношан; другият полицай и той са Виньо викаше. И двамата каменчане. По-главният дедо Виньо Бабанко вика:

- Какво става тук? Знаете ли какъв ден е днес?

Ние се правим, че не знаем, че са изборе. Викам:

- Ми Димитровден, ама ние си диплим.

- Друго ви питам. Какви военни има тука?

"Леле божке, сега ако го йомнат" - за Тодор Пейов де! Ама той па излезе куражлия:

- А почерпи сега господа полицаите!

Па те, какви ти господа. Те си каменчане. Брат ми сбута Гепата: "Момите да си пеят, па ние да си изпратим дедо Виньовците." Един от ергените подвикна: "Дорде не сме ги с "ходом марш" изфърлили навънка!" Дедо Бабанко таман да прекрачи прагът, чу го. Ядоса се, не ти е работа: - Сички вон! И като ръгне с ножът на пушката нагоре, право в "бабата". Продупчи я! Предният ден бехме клали прасето, та беше закачена над вратата. Та като я продупчи, гърба му целия се оле с месо и кървища. На "бабата" само й висна кожата. Сичките са запревиваха от смях...

- Вон, вашата мама шумкарска! Ще подигравате

- Дедо Виньо, пусте ти главота, продони ни "бабата"! - завика кака Цвета.

- Та тук нема баби, всички са млади - нищо не разбра той.

Васил, па с добро:

-Айда, дедо Виньо - и го изведе.

Ама с това са не свърши. Васил са повърна и бърже изведе Тодор из задната вратничка. В стаята влезе друг полицай - вънкашен. Той гонеше яко таквиз като Тодор Пейов - заподозрени. Да го яде чумата! Сички са разбягаха..

- Кои хора бяха тука? И каква беше тая врява?

- Ам седенкаре беха. А нощните полицае - двата дедо Виньовци. Скъсаха ни "бабата".

- Каква баба?

Показахме му празното черво над вратата. Елем излезе си полицаят.

...Запретърчаваха се пак момите и ергенете - от предната и от задната порта. Чукат. И па: "Да". И всички радостни, че полицаят не виде Тодор Пейов.

Па подфанахме игрите. И па стана весело!...