за Родопите и родопския диалект

Хей чичо, от къде си?
От Пловдив съм чичовото,
но съм роден в Стойките,
където са най–красиви девойките.

Ти знаеш ли, че аз обичах трички,
много весели и много добрички.
първата се казваше Ружка,
тя беше мойта най-добра дружка.

Втората божественна Марудка
много красива, но малко надутка
Третата Кущинарова Величка,
хем добричка, хем хубавичка.

Последната ми е братовчедка
и не пасваше добре в мойта сметка.
Ама, аз много си я обичах
макар, че много не се заричах.

Но, казармата дойде и аз потънах в битие,
чак в Русе войник ме пратиха,
заедно с Христо и Кисето,
за да пазим моста на Сръбчето.

Там строителите наши,
за две години направиха чудеса,
като свързаха Румъния и Съюза
с нашата страна.

Сега всеки знае Дунав мост
затова аз с него се гордея,
че служих верно на народа,
за да бъде той на свобода.

Уволних се от казармата
и потърсих любовта,
но в Стойките не бе тя.
Тогаз я търсих по света.

В Тешъл аз отидох
и Даракчиев видох.
Той ме назначи началник,
като негов стар познайник.

Станах аз началник,
на сортировачи, товарачи,
дъски, греди, трупи
даже и на чистачи.

Материалите продавах
и с това се препитавах.
Тогаз в Тешел дойде,
моята любов по сърце.

Любихме се, водихме се
цели петдесет и две,
но съдбата бе жестока
и на седемдесет и шест ми я отне.

Сега Ружка, Марудка
и Величка ме гледат
странно от високо
и си пеят на широко.

А аз самотникът голям
я карам както знам.
Доволен съм от живота,
но вън ме чака веч Голгота.

Костадин Мурджев