за Родопите и родопския диалект

Вървех от Чепеларе за Ташюс с един мой аратлик* от широколъшките села. Ага наближихме Елидже, седнахме да пладноваме*. Йедахме колкото йедахме, пихме студена вода, че та станахме пак да вървим. Ала доде йе прибера месалете* и ги метка в зобилницата* с дюлгерския хайгот*, моя аратлик се притесни и вика:

- Наско, йе ще да те извървем лека-полека, пък ги недей се бави и ме застигай.

И двеста крачки може да не бише заминал, че го чух да се разрука:

- Помощ, помощ! Отидох, изедаха ме! Натърчех се откъдето викаше и какво да виде; десетина черни разбойници с големи брадата беха притиснали моя аратлик, джеллатоваха го, торзаха* го насам- натам, режеха му месо от бутовете и ръките и го напинаха:

- Давай парите, бре гяур! Парите или душата ще ти извадим!

- Недейте ме хала, бре комшулар, недейте ме убива, че имам млада невеста и дребни дечинки! Само една душа имам, друго нищо немам да ви дам! - молеше аратлика и плачеше.

Ага рукаше, гласът му в небето впираше, ала кой да го чуе в оная гора стемнена. От нийде помощ немаше. И ей не можех да му помогне, че нищо немах в ръките - ни нож, ни пушка. Пък и да имах, какво можех да сторя? Срещу толкова въоръжени люде излиза ли се?

Щом видех онея черни разбойничища как размахват ножове и джеллатоват човека, йе се състинах, зелипих се до едно дърво в гората и оттам се не поклатих. От уплаха и мене кръвчица не остана - побелех като киреч.

По едно време спре да рука аратликът. Разбойничищата се разшеваха, нарамиха си пушките, пищолете и ножовете и се накордиха. Минаха под мене на сто разкрача, ала йе се пощамем* до дървото, да речеш, че съм се сраснал с него.

Поседех още половин час, доде поиздалечот разбойниците, че та станах и страх не страх, отидох до аратлика да виде жив ли е, умрел ли е.

Като яре беше заколен. Кръвта му още турмеше*. Тогава усетих, че ми са текнали сълзи. Хубав чилек беше. Ала го отбавиха тия пусти разбойници.

Та страшно бе през турско време аа се мине през Еллидже. Все бе пълно с разбойници и всека година курбан вземаха.

Разказал: АТ. КЬОРГОГОВ
Записал: Ат. Райчев

*
аратлик - приятел
пладновам - обядвам
месал - кърпа за храна
зобилница - торба за зоб
хайгот - зидарски инструмент
торзам - дърпам
пощамем се - спотайвам се
турми - пуши, вдига пара