за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Какво е през глава минало

Неделя, 15 Ноември 2009 11:43 от Красимир Николов

Не съм имала още пет годинки, ага са прибили бубайка. Прибили са го гавазете [*] на Исен паше, Енуздерският. И то за какво - за нищо. В мечитя [*] бил задържен един негов аратлик и той рекъл да го оттърве, да не плачат дечинките му. И отървал го е, ала сетне ние сме останали сираци. Майка, за да ни изкути [*], ни е отвела у деда. Оттогава зафатили да ни викат не Ламбовски, ами Хусарови.

Ага бех малка, еднъж се бех заблела с други деца по двора. И както си играех, видех да дойде Мехмед, Исенпашовия син. Ие се плахнах и побегнах. Той се грабна след мене, зарука ме галено и ми фърли в нотите седем ли, осем ли дюкме. Йе се наведох, сбрах ги и пак фукнах. Отнесох дюкмете на майка, мислех, че ще й стане драго, пък тя се завайка и заплака:

- Оти, майчин, си ги зела? За лошо са, майчин, тия дюкме, лошо щем пати...

(И наистина след няколко дни дошла бедата. Малкото момиченце от Чангърдере (дн. Чепинци) завлекли в пашовия конак в Енуздере (дн. Елховец). Там тя стояла три месеца, докато намерят още едно „каматно” дете, та двете заедно да ги изпратят в Одрин).

Сетне научих как се е майка молила пашому да си ме пусне и как е несвесна търчала от баир на баир.

Нейса, по едно време доведоха в пашовия конак и друго отсурнато дете - Фатме Куцовска от Янева махало. Приготвиха ни и ни качиха двенкйге на едно муле и ни откараха в Едирне [*]. Там Исен паша ни продаде на един богат султански чилек - Мишур Ариф паша го зовеха. Мене продаде за петнайсет лири, оти бех по-загладенка и тежичка, и по-отворена бех, пък Фатмица - за девет лири.

Мишур Ариф ни провадаше на мехтеп [*], подхворлеше ни и по некой грош, ага му свършехме некоя работа. Йе му вапцвах папуцете, копарана [*] му държех диван-чепраз, кафица му носех, та че му и попевах буднок [*], кога ме нагодеше.

Изучих се там хубавичко да плетам и чорапе. За аскера на пашата ги плетехме.

Ала нашето тегло започна, кога Мишур паша ни проводи в неговия сарай в Еренкьой, зад Стамбол чек. Тогава балното [*] ни стана големо и насосано. Там ни командареше пашовицата Бехие. От нея орталъка бе проплакал. Най-много йе й слугувах, ала ней угода немаше - ката ден ме бъхтеше. Две други деца преди мене бе всакатила. И мене един ден храсна с папуц, та ми проби главата.

(Подучили слугите двете невръстни родопчанки да се оплачат в Цариград, в хюкюматя. И им помогнали една нощ да избягат).

Осем часа вървехме с пампор по морето. Най-сетне стигнахме в Стамбол и там с питане найдохме хюкюматя. Заведоха ни при кадията. Той се зачуди, ката видя кръвта по моята глава от бахтането.

- Тц, тц -вика - как може тъй да се бие чуздо дете? Ала до вечерта дойде и пашовицата Бехие, Заради нас дошла. С нея беха старата й работница Нина и кятипина [*] й Хюсни. Като я виде, кадията се ядоса:

- Защо - казва - така си отбавила това дете? В хапуса [*] ще те пратим, ако му стане нещо от твоя урсузлук. Трето дете вече пребиваш.

И пак си ни даде на пашовицата. Пък тя се държи за главата и кълне:

- Ох, ох - вика: - душмане съм гледала.

И щом се върнахме в Еренкьой, Бехие най-напред ни взе парите, дето осем години бехме сбирали. Йе имах двайсе и пет лири. Пашовицата ми бе давала лири да говя през рамазан заради нея. Тя се криеше и плюскаше създармо и халво, пък ей се свивах по цел ден от глад.

. . . Ага си дойдах тука, в нашето село, само потят нах деловия двор бех заборила, всичко друго си помнех; и комшийските дуварие наоколо, и небето над дома. Подзиме бе, всичко наоколо бе разшарено - като да бе златно. Толкова бе каматно сичко, толкова ми бе драго.

Майка беше ме отписала. Немаше я и у дома, ага си дойдох - пак бе отишла да се трепе по Исенпашовите ниви. Порукаха я и ага ме видя, не може да ме познае. Родната ми майчица не може да ме познае - толкова бех изтьоглила. Тогава заплаках - добален ми за майка, добалне ми за без време загубения бубайко, добалне ми и за мене си. . .


Разказала: X. ХУСАРОВА
Записал: Д. Калъчев


*
мечит
— мохамедански молитвен дом и страноприемница
гаваз — телохранител
изкутам — отглеждам Едирне — Одрин
мехтеп — религиозно мохамеданско училище
копаран — горна мъжка дреха
буднок— понякога
бално — мъчно
кятипин — писар
хапус — затвор

Добавете коментар