за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Бейско платане

Четвъртък, 19 Ноември 2009 11:47 от Красимир Николов

Тогава немалката [*] и глада беха големи, та ходехме до далече да питаме за работа. Еднъж наумихме да вървим в Скеча [*]. Сбрахме се осем души бичкиджии от Зорница, извадихме гранични билети - тогава границата още бе на Рожен - и отидохме. Почукахме насам-натам - работа нема! Най-сетне един аргатин ни рече, че на неговия чорбаджие - Али бей, му требвали точно като нас работници бичкиджии. Ние - готови! Отведе ни той у Али бей, а около него- чифлици, градива, изметкере, [*] добитък... С две думи - бейска работа.

Пазарлък не правихме. Колкото поискахме, бея вика „Бива!” Казваме, че на каръш [*] ще мерим избиченото, той пак вика „Бива!”

Бичихме един месец. По наши сметки изкарахме по една лира на чилек. Решихме ще работиме най-малко още два месеца, та да земем барем по три лири, ала викаме най-напред да си приберем тая лиричка, дето е спечелена. Отидахме у Али бей, поискахме си изработеното, а той:

- Бичите, бичите! - казва. - Накрая ще ви платя нацело.

Бичихме три месеца. Сторихме работа точно по за три лири на чилек. Зехме бележка от изметкярина, дето ни мереше избиченото и пак отидохме у бея.

Беището гледа, гледа бележката, чуди се и както зе да се чуди, мене ме жегна нещо по корема. „Тоя - викам си на акъла - е намислил нещо, ама де да видим.” И както си се мислям я, беището рече:

- Слушайте сега какво ще ви кажа: изработили сте по три лири, ама я ще ви дам по една, защото три месеца съм ви гледал и хранил. Толкова ви стига. И я не нагрибам парите от морето.

- Бей ефенди, - викам - това нема да стане. Ще ни дадеш по три лири, по колкото сме изработили и по колкото ни се полага. Иначе нема да се махнем оттука.

Беището почервене, погрозне и зе да ни заплашва:

- Земайте по една лира и останалото ще ми сторите халал. Ако не, ще ви нареде в една редица и с един куршум всичките ще ви обърна.

Уплашихме се, защото тюфека му беше до нега. Зезме по една лира и един по един му викаме:

- Халал [*] да ти са от мене двете лири, бей ефенди.. Само Крив Асан не рече „Халал да ти е...”, ами запцува едно след друго:

- Бей ефенди, майка ти да... майка ти да...

- Не дийор бу дженабет? (Какво вика тоя дженабет?) - запита беището по турски изметкярина, дето беше при него.

- Халал едийор, бей ефенди, ама булгарже (Халал ти прави и той, бей ефенди, ама по български) - преведе му изметкярина, та че ни мигна на нас да си вървим, доде се е не сетило беището как му прави халал Крив Асан. Щеше да ни очука - осем души фукари като нас.

Хеле като откачихме оттам, та тука на Куллята се спрехме. Седнахме да въздъхнем и тогава се закълнахме бей вейки да не наближеме, та ако ще и гладни да умираме. Те са били по-лоши и от нашите аги...


Разказал: Р. УРАКОВ
Записал: Ч. Илиев


*.
неманка
- немотия
Скеча - Ксанти
изметкерин - слуга, работник
каръш - педя
халал - прошка, давам нещо от сърце

1 коментар

  • ScottViarf Събота, 14 Октомври 2017 18:34 публикуван от ScottViarf

    Hi

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар