за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Как уринахме кмета от Чукуркьой

Понеделник, 30 Ноември 2009 12:54 от Красимир Николов

През 1916 година стана в Чукуркьой* кмет Захария Балтов, родом в Хасково. Той бе много лаком да печели с право или без право, само да има откъде. Щом застъпи, вика ми:

- Ти ще си траеш, аз ще нареждам работите, да има и за двамата ни.

Аз му отказах, той се разлютш и си турна намерение да ме уволни. Помощник му бе Али Молла Ибраимов - Дльогото. С него бяха в постоянна борба.

Един път кметът отиде в Павелско да дири секретар-бирник. Те го питали вакантно ли е мястото. Той излъгал, че съм напуснал доброволно. Дохождаха двама кандидати и си се върнаха.

Вика ми Алия:

- Митко, немаш ли неква работа да идеме в Пловдив, да уриниме тоя мискинин - кмета.

Казвам му, че имам реквизиция 70 хиляди за общината да получавам от Станимака, та може да прескочиме и до Пловдив.

- Земи - вика - печата и номер от протоколната книга!

Печата зех, зех и номера и заминахме. Свърших си работата в Станимака и сме на път за Пловдив. Имахме с нас още двама другари - Трионя и Ибраим Масърков. Трионя беше мъничко човече. Като отидохме на пияцата да се качиме на един файтон, файтонджията се вгледа в Дльогото и вика:

- Аз такъв великан няма да кача! Ако платиш за двама, само тогава може.

Дльогото се изпули на файтонджията:

- Защо да ти платя за двама?

И хвана за яката Трионя, та го вдигна с едната ръка половин метър от земята и вика:

- Ти това човек ли го смяташ? То е наполовина и аз един и половина, та двама, и тези двама - четирима. Защо искаш повече?

Събраха се наоколо да слушат сметката му. Файтонджията уплашен склони и се качихме.

В Пловдив като отидохме - право в окръжното управление. Окръжен управител бе Димитров - адвокат, който лично ни познаваше. Когато да влезем при него, Дльогото ми вика:

- Митко, йе ще да лъжа, пък ти ще се кълнеш, да вярват.

Допуснаха ни при управителя в кабинета му, седнахме и той започна:

- Какво има?

- Господин управителю - вика Дльогото, - имаме голяма болка да ни разправяме и никой не е в положение да ни облекчи, освен тебе. Затова цялото население ни е изпратило да ви доложим, че новоизбраният ни кмет Захария Балтов ще ни изеде с дрипите, ако се остави да продължава. Мисли да купува сиромашките гори по за „кора хляб” и да ги сече. Грубо се носи с всичкото население, дето види каматна жена, дири й средството, и какво не щеш. Той не е станал кмет да управлява общината и да е в полза на държавата, ами е станал да се награбя и си товари магарето...

Управителят го погледна и вика:

- Ами Каров е стар секретар-бирник, нима не знае как се чистят такива кметове?

- Зная, господин управителю - казвам аз, - но нарочно сме дошли да ви е и вам известно, каквото ще правиме.

- Идете си тогава, мотивирайте едно постановление от съвета, донесете го и в седмица ще очистиме кмета.

- Благодарим на съветите ви и хайде довиждане, господин управителю - прекърши се Дльогото.

Разположихме се в хотел „Родопи” и почнахме да кроим уволнението на Захария. Стояхме четири дни в хотела, уж че сме ходили в Чукуркьой да вземеме мнението на съвета.

На петия ден ето ни с книжата пак при управителя. Постановлението завери Дльогото като помощник-кмет, подпечатахме го и го представихме. Управителят прелисти постановлението, прочете го и ни вика:

- Бъдете рахат вече, сега още ще пратиме преписката и в три-четири дни ще бъде махнат кмета.

Излязохме си и Дльогото ми вика:

- Иди си сега ти в Чукуркьой, пък йе че чекам тука резултата и ще ти телеграфирам с шифрована телеграма.

Заминах си аз през Станимака. Викам си насаме: „Как се измених до такава крайност, да фалшифицираме подписите на 12 души съветници, когато никой нищо не знае, а сме представили протокол за уволнение на избрания от тях кмет”.

Разболях се, докато си стигна в Чукуркьой. Съвестта ме гризе и сън минутка нямам. Всички ме питат какво ти е, та си толкоз отслабнал. Викам, болен съм, пък то аз си зная от какво е болестта ми. Взех протокол- ната книга да нанеса фалшификацията. Ха сега де, кой ще подпише, за да се оформи!

Мина седмица, започна втора, на деветия ден получих телеграма от Дльогото, че „маслото пристигнало”, значи уволнението на кмета е решено.

Питат ме:

- Какво ти телеграфира помощник кмета?

- Пратил бях масло - викам - на един адвокат, та е пристигнало...

Ето ти и Дльогото си дойде. Като ме виде дотолкова изпаднал и отслабнал, рече:

- Какво ти е, да не си простинал из пътя?

- Нищо ми няма - отговарям му, - ами сега какво ще правиме? Кешки* да не се бехме увличали в тая беля.

Той ми се изсмя:

- Ей, жанъм, Митко, ти си като циганин плашлив! Не бой се, аго ти Алия с план работи. Нанел ли си протокола в протоколната книга?

- Всичко е нанасено -казвам, - ами защо ти е, как ще кандардисам цял свят да подписват неверни работи?

- Гледай си ти кефа - успокоява ме той.

На сутринта домъкна един от първите съветници и му вика:

- Аго Асане, ще вършиме една работа тайно за Захария, да видиме дали го не щем махна от кметликя. То няма нищо да направиме, ами да ми мине малко мерака. Дай, Митко, протоколната книга! Ето ние с Митко сме подписали, подпиши и ти, ама на другите тъпанаре немой* казва, само за мой хатър подпиши.

Аз също го кандардисвам:

- Че какво има, подпиши, нищо нема да ти стане. И той взе, та се подписа.

Последния ден Дльогото докара друг съветник и него кандардисва и той подписа. Последната вечер доведе трети, четвърти и т. н. Изредиха се всички и фалшивият протокол се оформи.

Викам тогава на Дльогото:

- Дай ми сега заповедта и си иди! Аз ще се разправя със Захария. Пратих пъдарина да повика Захария.

- Захария - викам му, - уволняват те и не си вече кмет. Довечера ще избираме друг.

- Как така, кой ме уволнява, аз ще ги науча... - кипна Захария и започна да псува помаците. Отиде в прокурорството да търси виновните.

Докато него го нямаше, другите се събраха и избраха Дльогото за кмет.

В това време някой избодва очите на портрета на цар Фердинанд. От общината обаче съобщават в Чепеларския участък, че това нещо го е извършил кметът Захария Балтов. Веднага го връщат от Хвойна и го задържат в участъка. Разследваха, разпитваха, всички викат - няма кой друг да е извършил това, освен Захария. Като кмет бе извършил фалшификация, за да вземе един голям имот. Съдът го осъди на 5 години строг тъмничен затвор. Водеше се дело и за очите, извадени на цар Фердинанд, но смъртта на Захария изпревари, та се ликвидира всичко.


Разказал: ДИМ. КАРОВ


*.
Чукуркьой - дн. Забърдо
кешки - де да бях; по-добре
немой - недей

4 коментара

  • Ангел Шеев - Шею Четвъртък, 03 Декември 2009 18:34 публикуван от Ангел Шеев - Шею

    Списание Родопи продължава да излиза 3-4 пъти годишно. С уважение към труда на тези, които сега го издават, определено смятам, че то не е вече същото родопско списание, както беше при Хайтов!Но времената се промениха- хората изглежда също се промениха. Духовната криза удари всичко и всички за съжаление!

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • veselina Сряда, 02 Декември 2009 21:05 публикуван от veselina

    Преди много години се издаваше едно хубаво списание за живота в нашата планина и носеше нейното име - "Родопи".На това списание главен редактор беше покойния Николай Хайтов,а всички тези разкази най напред излезаха в списанието,след това ги събраха в две книги.Авторите са различни.Дано съм ви била полезна.

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • Красимир Николов Сряда, 02 Декември 2009 18:53 публикуван от Красимир Николов

    Така е, Хайтов има участие в събирането на сборника "Бежещим през годините"

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • Kostadin Karaivanov Сряда, 02 Декември 2009 15:45 публикуван от Kostadin Karaivanov

    Това май го беше описал Николай Хайтов, леса му пръст, в "Дренови ножинки"

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар