за Родопите и родопския диалект

Бродил съм в добруджанската гора и в гора из рилската пустош. Едната краде хоризонта, а другата му се присмива. Едната жадува вис, а другата – равнина.

Родопската гора е сродила и вис, и равнина. Планината е просната и нагъната като китеник и гората поръбва хоризонта. Кръстат стремеж – и на възбог, и на възшир...
Затова в Родопите има толкова различни гори.

Гора за печал – северна, усойна, с ветрец като прясна болка. Гора за веселие – южен хоровод, [*] накеркéлен от гайдата на вятъра. Гора заглъхнала - в някой преслоп. Яростна гора – на превал.

На един и същ родопски баир може да се срещнат шест родопски гори. С нюанси на печал, веселие, борба, ярост. Та къде другаде може да намериш гора според настроението си? Ако си тъжен, тръгни през катедралната широколъшка гора – там тъгата се прослънчва и става молитва за песен; ако си неспокоен, излез на кайнадинските ридове – древните горски напеви сресват чоглавите мисли; ако си зажаднял за говор, хвани дебрите на Снежанка; ако търсиш покой, влез в горите на Ардашлъ и Чаирите – там тишината е библейска. Древни сказания бродят по Хайдушки поляни, а гняв - на Перелик... Родопската гора не е гора, а зелена литургия за душевно очищение. И без да зная къде са раят и адът, мисля, че чистилището е в родопската гора...

Родопската гора е като добре настроен инструмент. Самата тишина сред боровете е като песен. И в тази песен на тишината има всичко – и ручене на вятър, и шепот на трева, и ромол на ручей, и тупване на шишарки, и реене на орли... Има и говор на далечни близки, има и неизказана обич. Мълчание, в което сърцето се венчава с природата и се даряват взаимно.

Изборът на горския инструмент е твой. Усещане за лира дават гъстите гори на Персенк. Ветрове ручат през високите борове като през струни...

Гората на Кастракли не е струнна, а медна – като военна духова музика боровете свирят атака. С маршове и химни, катерейки се из овразите на Триградските скали – всеки бор защитава своята позиция и търси височина.

Но най-страшен е барабанът на Перелик. Той дава такта на всички мелодии. Небето хвърля тежките си мълнии като огнени палки. Светкавици отброяват такта, тътен захваща мотива, боров екот очертава петолинието на небесната дъга. При всеки удар на бойната кожа на Перелик остава тъмно петно и мирис на барут. При силна буря пламва бор като факла. Има дънери – обгорени, но прави. Това е жив пример за всеки талант – търсиш ли връх, готви се за буря.

През четирите сезона родопската гора не сменя лика си. Ако букаци, лещаци и орешаци се прошарват, смърчовете гледат право към небето в синьо-зелена прегръдка.

И гледките се менят – зиме боровете премятат белите си шалове като в Андерсенови приказки; пролет гората е букнало халище, скрило птици, животни и хора; лете китениците дъхтят на смола, здравец и любов; есен родопската гора е като цветен панаир – през пасбища и орници слизат огньове от череши и орешаци, слизат като пъстри самодейци, хванали пътечка към Рожен.

Роженските, персенкските, переликските огньове са огнепис на побратимени сърца. Ямурлукът от звезди е с еполети от Млечния път. Луната е нощен диригент – върти сенки, фукотевици и отпяващо ехо. Тук човек се чувства защитен в далечното бъдеще. Защитен в броеницата поредно българско поколение, което пише летописа на родната земя.

Ако се случи това нощуване пролет – може да се долови още един звук, подобен на пращене на искри. Лесничеите го наричат цъкане. В такива нощи боровите шишарки се разпукват, пускат на свобода крилатките и те политат с вятъра да търсят нова пръст и да посадят нови борчета. Гората мисли и насън за своето бъдеще.

Дървото и човекът се сродяват – от резбата на тавана ни гали бащина десница. От дъсчицата на люлката – мамина милувка. В родопската гора човек не може да загуби детството, близките и себе си. Тук една шишарка и едно сърце носят в себе си утрешната гора и утрешната България.

*
Накеркéлен - навъртян