за Родопите и родопския диалект

Е сам загалил Юрдана,
ощъ куга мома стана.
Шилятана заедно пасехмъ
и пу чостана гора сновехмъ.
Пу цал день дваминка бехмъ
и мечти гулемъ редехмъ.
Ага станъм гулеми
нема кратох да ядеми.
Стаду гулему жа имамъ
и коща с паратир жа сторъмъ.
Врю люденъ да са чугят
и в сонъщана да са будят.
Как лъ са сторили асва,
без да имат от нийде пара.
Макар, чъ са сирацъ
живокян правят с мерацъ.
Жа са уженим в Чорква
и макар бъз свадба,
семейству с дъца жа нарудим
и живокян жа съ подредим.
Та Юрдана с мен да живей
и на мен песни да пей.
Е да я гльодам засмена
и дъцана да нъ са отмена.
Жа ги провгя врю да са учат
и в селусу служба да получат.
Та живокян, да им е лесен
и да върви кайну родопскана песен.
Ни с Юрдана да съ радвамъ
чe имамъ такива деца
родени не с нашата съдба,
а учени европейци в света.

Костадин Мурджев