за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Да убиеш лисица

Петък, 25 Януари 2013 16:26 от Красимир Николов

Двете кучета се вряха из хвойните, обработваха с ноздри въздуха над окапалите листа, обикаляха на длъж и шир барчинките край село Добростан, но заек не вдигнаха.

- Застъпват езици, а нищо! - махна с ръка бай Сандо и дръпна козирката на каскета си до върха на тънкия си като удивителна нос.

- Здраве да има - отсече Гошо, бившият управител на хижа „Марциганица”. - Направихме ли си туризма? Направихме го. Къде ще видиш такава броеница от багри? Пък и слънцето се е разнежило като аджамия куче. .

- Едно вдишване ти стига от тази все още незамърсена среда - додаде и Иван, учителят. - Гледаш като от балкон Тракия и Родопа чак до границата. Нека си живеят в мир живинките.

Четвъртият от добростанската ловна дружина е Симеон, смоларят. Той пъха почернели от смолата пръсти в пшеничен перчем и клати глава:

- В дебелия сняг носиш на гръб сено, за да ги храниш, значи. Сърнетата те гледат като болни деца. Дето се вика, ръка ще дойдат да ти целунат, а сега... всичко фирясало. Не че имам сърце да им вдигам пушка, но да ги видя, джанъм. Да ми напълнят душата...

- Тихо! - засече го Иван.

Всички обърнаха глави към новата кошара, в която горското стопанство е настанило хиляда и триста овце. Пирин излая басово, а след него се обади с тенора си и Вихър.

- Ясно - повдигна с пръст каскета си бай Сандо, ловувал по тези места над петдесет години. - Напипаха кумица. До довечера ще падне надхитряване...

- Затова няма зайци- измърмори Иван и смени единия патрон в чифтето си.

- Чакайте тук, аз ще й прошнуровам кожата - рече Гошо.

Бай Сандо се изсмя: „Има да ни прави въртележки.”

- В името на изядените от нея животинки, на нож! - изкомандува Симеон и направи голяма крачка.

- Чакайте бе, хора! Без план нищо не става! - вдигна и двете си ръце бай Сандо и посочи местата на постовете.

А долу, в най-гъстите хвойни, хитрушата затваряше един след друг кръговете си и кучетата се въртяха като на харман. Затвори кръг и като от трамплин отскочи встрани и почне нов кръг, а после се спре и подаде хитра муцунка и гледа вършитбата на кучетата. Отдалече се червенее като суха хвойна. Гледа, гледа, пък вдигне лапа и я целуне с остър език, който излиза от устата й като пламъче. Щом кучетата влезат отново в диря, размахва опашка, като че дирижира целия свят. Извърти нов кръг, отскочи и отново зяпа.

- Ще те зяпна аз - шепне си бай Сандо. Свива палец, близва го и го вдига над главата си, за да провери посоката на вятъра, а после обикаля храсталака и сяда зад една шипка, по която още висят разжарени въгленчета, събирали цяло лято слънцето в себе си.

- Няма начин да не й се ще да погледне кучетата от това място - разсъждава старият ловец. - Ще си очука опашката в стъблото на шипката, а после ще се изкикоти на двата глупави песа, които, изостанали от динамиката на развитието на животинския свят, разчитат само на ноздрите, а не и на очите си.

Бай Сандо се мъчи да определи точно от коя хвойна ще надникне, за да огледа шипката и полянката до нея. Представя си, че той е лисицата и с лисичи акъл започва да се съобразява с десетина неща, които опазват това зверче. Но още не стигнал и до петото, някаква сянка се плъзва на два-три метра до него и лисицата приклеква. Обръща глава към гончетата и с досада подава остри седефени зъбки. Чифтето на стария е на коленете. Само да мръдне и кумицата ще скрие ценния си косъм зад хвойните. „Изпревари ме ти!” - сърди се Сандо и започва с нея мълчалив разговор. „Я кажи сега колко зайчета изяде? Колко братя и сестри имаш? Жив ли е калеко ти...” - и едва помръднал чифтето, лисицата изчезва. Но в този миг един изстрел я накарва да се преобърне във въздуха и да захапе опашката си. Иван я подхвърля към бай Сандо,

- Стара хитруша, а не разбра, че освен тебе има и други, които търсят сметка на всеки престъпник. Е, нямат твоя стаж, де, но са къде-къде по-хитри от една животинка!...

- Хайде, започвайте да пеете „Овдовяла лисичката” - мърмори старият ловец и си мисли, че един млад ловец никога не може да разбере кое е по-важно - да убиеш лисицата или да й смъкнеш кожуха.


Разказал: К. БОЮКЛИЕВ

Добавете коментар