за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Стрику Насо

Вторник, 24 Ноември 2009 16:57 от Ангел Шеев - Шею

Стрúку Насо и стрúку Гочо беха гáлиба най- стари в махалôна. В айняе години между 1960- 1980 имя млóго старци над 90 години. Как са жúли, какво са яли и пили сá знаеше. Войни, глад, болести и какво ли не хми беше през главôна минôло…

Стрúку Насо цáль живóть овчар е бил и агá задýмаше за овчарско ядене имя яденета дето само ги бехме чули, а не- яли. Синдирмьô, куркмáч, мяхово сирене, телемьô, качамак на тóпки, смидáль…

На стари години стрику Насо пак фúреше 30-40 „опашки”, пушеше тютюнь кутрубáнт и пийнуваше лю бая ракийка. Ние- дечúща, скитáсвахме всичко и аднóж научихме, че стрику Насо сá понапúл и паднал в аднá урва. Не пропуснахме подигравателно да го попитаме:

- Кáжи, стрúка, как падна в урвана?

Пък той най- спокойно ни отвóрна:

- Вижте, чóджум, я бех сá нé упúл, ам” шейтáнин” адúн мá срьôшна и мá бутна. Да знайте айс ва шейтáнете са най- лошите дяволе!...

Никога стрика го не вúдехме нагрóчен- да рука, да са адосва. Гáлеше да попява и любимата му пясня беше:

„ Бре, Иване, бре чобане,
сигá стана три години,
три години и польвина,
как ми пасеш планинóна,
планинóна, равнинóна…”

Дéветь деца бéха изкýтили с баба Злата. Млóго и хубаво и лошо беха прежúли и баба Злата бé всé до нéга. Само буднóж му са всóрдноваше заради ракийкана…

Аднóж са врáща той от кръчмана и я гльóда чи лаф ни обяльва… Сяда стрику Насо, свáля гýглана и нах нея са обрáща:

- Злато, óти си кахóрна? Какво ти е? Всичко си е по редó. Мýлено в пóдьникън хрýпе, на овцéне на гърбóн вóлнана растé… Мóж имаш като ингилицки”льóрд”…

Пък баба Злата, не дотам сърдито, носи тас фасуль и чóст угурть:

- Пиян льóрд, пиян льóрд…

Другуж стрику Насо си забурúл кисúяна и имял малко пари, пък пил повечко. Провóдил дяте да зьóме пари от дома му. Ала иде баба З лата и пита кръчмарян:

- Райчо, колоко пари има да ти дава мой Насо?

- Петь лева.

- На ти дéсеть, сúпи и на другисе по адна ракия за Нáсово и врютем здраве!

- Мой Насо е не фърлéн. И борчове не прави!...

Като стрика Нáса и баба Злата имя млóго в махалóна и в сéло. Млóго живяха- по деведесé и сто години, че и повече. И не знам какво щáт рéк дóхторесе, ама я ша рéка- ширóка дýша имяха людéте; широка дýша и я „хранеха” с пясни, благ мохабéть и хаúрни дела…

Още от тази категория: « Посвещение Бабини сакънтии »

Добавете коментар