за Родопите и родопския диалект

Бралю — един от коренните жители на с. Богутево, имал много кози и овци; еркичите му (пърчове), които носели чановете, били едри като магарета, та не могли да влязат в саята, а минавали през отделна по-висока врата. Тоя е имал трима сина и четири дъщери, но рода му е изчезнал от Богутево. Останало е да се помни само името му, а там, където е била саята му, местността и сега се казва Бралювата сая.

Тази случка е станала много отдавна, още през турското време.

На три километра източно от с. Богутево има една барчина с хубави поляни — Голямото борце. Тук турски аскери правили някакво учение. Покрай другото "хвърлели и камък" (игра, в която се пробва силата на човек, която бе много популярна в Родопите още от най-старото време, та чак и досега). Когато аскерите хвърляли камъка, покрай тях минал и наш Бралю. Той отивал към саята си, която била на същата барчина малко по-нанагоре из присойката.

Бралю бил един от големите скотовъдци в Богутево. И много едро, но разсурнато "чилячище". Аскерите, като видели да се крачка по пътя такъв великан, порукват го и той да хвърли камъка. Дето хвърляли камъка, имало наблизо един бряг, на който аскерите били възправили тюфеците си. Но докъдето аскерите откарвали камъка, до тюфеците имало още толкова разстояние. Наш Бралю като застанал на мястото, откъдето хвърлят камъка, погледнал към тюфеците, па се обърнал към аскерите и им рекъл да отидат и да поместят тюфеците, щото ще ги счупи с камъка. Аскерите взели да се смеят и дори решили, че този гяурин се подиграва с тях. Тогава забитина, който ги командувал, се приближил до него, потупал го по рамото и му рекъл: "Ако откараш камъка до тюфеците, счупи ги, но ако не можеш, тези аскери, всичките, ще ти се качват на гърба един по един и ще ги носиш и връщаш ей там, горе до оня камък." И забитина посочил с ръка един камък на стотина метра по билото.

Наш Бралю застанал на чертата, разкрачил се като мечка, завъртял няколко пъти камъка и го захвърлил към тюфеците. Камъкът паднал точно връз тях, изтрещели кундаците на няколко кремъклийки. Аскерите като видели, че Бралю наистина счупил тюфеците им, ядосали се много. Нахвърлили се върху него като мухи на мед и го съборили на земята. Някои изкарали ятаганите да го колят, но се намесил забитина и ги възпрял с думите: "Оставете го! Вината е наша, ние сами го накарахме!"

Бралю се изправил, поотърсил се от пръстта и се чакрачкал отново към саята си, като се подсмивал под мустак, доволен от случилото се.