за Родопите и родопския диалект

Слушай, казъм, да ти кажа сая доказня... То беше напреж много години... тогава бех млад карфто ми вреше, дето викат камень да фанам, вода жъ пусне. Не можех да съ озгя на адно място - където вървях, свирех и пеях, имех и сила - светос да дигна. Ала доде тва, доде нва, не усятих как годините ми натьогнаха и йе си останах лефтер. Хель да съ живъ и здрави апапъте: аднож рекоха - немой да тъ й бално, жъ тъ оженим, само мърак да имаш. Бе йе мърак имам, нъ е кат да немам, ам да видем какво опустелница жъ ми съ падне, да ми суши душицаса. Ама - мечка страх, мен не страх - жъ съ женъ. Хеле адно вечер торнахме. Йе зох адно шишо смъленска ракия бе и отидахме в Гращица - там съ научих, чъ има адно хубаво момъче - Рада го зъвеха: като капка - йеца каматно, пущината. Запрехме съ до нехината коща. Хубаво, ала й кьовно: гльодахме - по нетре съ гъльчи, ала виге ли съ — не вигъва. Зачукахме, зарукахме и те ни отвориха. Казахме за кво сме дошли, дадах йе ракията, ала гльодам: момичено лю съ вкьорва въф мен, ала зди далеко и въф тьовноно нъ може да ми флезе в око. Нъ пръфата ми съ: аная, дето бех видьвал, беше тьонка и по-висока, пък асая гльодам — кропа, мяса тупак.

Еле пак зарюкаха: "Хаирлия да е" - щом ти я дават, хайде да я водиме. И апапите запеха, засвириха със гайда, заизлизаха да нъ гльодат. Адни грашенци рукаха: "Азък за момичъто, изгори съ момчето..." Нейсе, слязохме низ дерьона, и оттам фанахме въз калкати-цине на присьойке. Йе ворем напреш, пак Рада зад мен. По адно време, гльодам, Рада плахти и силом варви. Пък йе хи викам: "Отъ хрипъш, Радо?" Пък та вика: "Отъ съм йела друбено млеко, та мъ й закачил дробън." Хеле, отидахме как да й в Солища, майка нъ посрошка: ага видя, чъ вогя нъвеста, щеше да припадне от драго. Запалихме ламба и вътре съ светна... Лю дето ми ни прилоша: Вигех, че ми съ дали не мутька, тьонка Рада, ам стара, гужава Рада. Тогава майка рече: Отъ нъ зомиш, та ни приближиш нъвеста, ам йе гльодаш като сабруть, нъ видиш ли ти каков си посдерильник, ами си зол кусур да находаш. И йе лю я послушах... И сполайно, народи ми дечинки, та станаха юначища. Големиен гъльчи по телъ, пък другиен носи пагончета на рамана: лете дохада с голема бела шапка - йеца съ големи... кабадалия. Айнъй, стриков, ей йе оженъх...