за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Добринка

Понеделник, 03 Февруари 2014 21:34 от Красимир Николов

Може да съм нищо и никакъв чилек, ала и аз съм сторил добринка на наше село. Ще речете: кина пък толкова съм сторил?

Ще ви кажа.

Един ден отидох при начельника на пощата и му викам:

- Другарю Гюзелев, искам телефон! Проводи утра техникан да ми го курдиса в стаяна.

Начелникът най-напред са като плъхна, сетне тури рока на жилетката и рече:

- На драго сърце, бай Панайоте, обаче нямаме свободни линии.

- Как да немате, женам! - опьонах са. - За ваш Гоча оти има, пък за мене да нема?

- Да, вярно е, на Георги прокарахме телефон, но. . виж какво. . . на тяхната улица имаше подземен кабел.

- Ами на нашата нема ли?

- За сега няма! - смуши главона в рамене начелникан и молькна.

Ала аз не больокнах.

- Нема, думаш; пък за председателя, дето сме през адно в коща, има и подземен и връхземен кабел!

- Нали знаеш... председател. . . - зафати да дофче Гюзеля.

Сетих се, че айса работа с молене нема да стане и реках да потраса телефон подземно.

Утирноно се метнах на автобуса и праве в окръга при наш Славо. Казах му каков мерак имам, той ма слуша, слуша, сетне вдига слушалката на телефона и само айсва рече:

- Абе, Гюзелев, виж там на другаря Панайот...

Ага се ворнах в село, заварих двамина души да побиват дирек в двора. До вечерта и аз прогълчах по телефона.

Хубаво, ама селото ни е мутько, стане ли некво, за сахать го научеват врить. И на друген ден, кина да ми каже, автобуса беше натапкан като варзобаль. [*] Юрнаха се людете нах окръган да тросат другаря Славов. Отиде биле и Мария Гегочина, дето я смятахме за оборкана. Научила, че докарали вносни кальчуне, та торнала да пита Славов дали не може да зоме един чифт с предимство.


Разказал: Т. МУХТАРОВ


*
варзобаль - свитък, възроп

Добавете коментар