за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Техника, калтату

Понеделник, 03 Февруари 2014 21:45 от Красимир Николов

- Ако си ти, калтату? [*] Оти чукаш на вратаса, ами не натиснеш айсае копка [*] тува? [*]

- Че де да знам!

- То си писва: аднъж се натиска за Тьоля, дваж- за Коля. Влизай де! Ти още не си доходал да ни видиш новаса къща.

- Затова дойдах, „Върви - вика ми калмана ти - виж! Адно време и царене не са живали в накива къщи”.

- Почакай да ти светна, да са не сепнеш на няква сколопата, че скаласа ни е бамбъшка.

- Немой, немой, кумице! Я видем.

- Че то не му е нищо: врътнеш копкаса и светне. Тристя и три ламби имаме в цялата къща - „крушки” хим викат. Сичкосу е с алактрика. Свали си съга айтуф папуцене и надени хлепкисе. Снахи ся не дават да обинисаме нах вътре суще. Хъ тъй! Чакай да изгася ламбаса, да са не върти лактромерън. Тува, тува си закачи гуглата! Вътре се влиза гошоглав.

- Белким като в църква. Дали нема да ми речеш да си закаче няйде и патуресе.

- Ти пък, калтату! Хъ съга, добре дошъл и върви след мене да те разведа. На са фудая хи викат спалня. Виж дваса криватя един до друг. Всякак си знае неговън. На сва шареносу, десо я постлано, му викат „персицки килим”. На негъ стипаш, като га по памук ходиш. Сва я гърдъропът. Вътре - поглеш! - хим са наредени дрехите, ризите, чарчафете, оделата, юрганете. . . Амен ги сдиплят и ги мушнат. Нея пък дулапкове са нощни шкафчета. Турят си вътре адно-друго - дреболии. Нва са ношни ламби. Виж - натисна копкаса и светне! Натисна пак - изгасне! Сва отгоре са книги и писания. Какви ли не картинки има по тях - да хим са чудиш! Легнат си и четът. На сва, с голямосу огледало, му викат... чакай пусто дано забурих... ахъ! - тувалетка. (Яла са огледай). Сва са калеме - червила, белила, въгле. . . дено си шари очиня и черни жегиня снахъна; парфьоня и водяколоня, бои за каносване, некътене, други - за косъна... Прави си я, каквато хи скимне - чърна, руса, червена. На скемлися хим викат „тамбурети”. Седнеш ли - свиват се като мях, потънваш... Немой, немой сяда да са не изтърбуши! Яла сега в другаса фудая. (Се ми се карат оти викам „фудая”, пък я не мога да са отвикна). Сва на масася е... трън. . . Забурих как му викаха. Нъкво. .. носиш го в ръка, пък то ти свири!

- Ц-ц-ц...

- Сва ни е гостна! Дойдат ли госте, тува ги калесваме. Масаса къкто я видиш, е мътька, ала се растяга та станва триш по-длега. На ся скемли хим викат „крисла”. Нва там в кишену дено е завита с бялоно платно, е „телавиз”. Свири, пее, и сичко са види - и кой пее, и кой свири, и кой кина прави - не е като радионо. Целас свят можеш да видиш на нега.

- Ц-ц-ц ...

- Това ни е мутвакът -  к у х н я  му викат. Виж миялникъс какво са е белнал. От адинъс чучур тече студена вода, а другъс - топла. В сва чекмедже са лъжиците, бонелите и ножовете; в шкафъс са наредени паницися, тиганеся, тенджурися. Са кърпа са за лице, са - за ръце, са - за подсушаване. Сва са четки за зъбе - всяк си знае негована; никой не си ляга доде си не умие зъбене с айсва е -  п а с т  а  му викат.

- Ц-ц-ц...

- Сва бялусо е хладилник. Каквоно туриш вътре - не се разваля. Виж, погледни: мляко, масло, аца, сирене, кашкавал, луканка, саламя, вино, ракия, домати, краставици... какво ли не. Сва до негъ е алактрическа фурна - на нея са пече и са готви. Нема дърва да дуеш, да разпалваш огънъ, да са мъчиш, да са кадиш, - чиста работа!

- Ц-ц-ц...

- Сва пък - пере. Машина! Пълни са с гореща вода, мушкат са дрехиня, натискаш копкаса, завърта са някво вътре, забубутява и... опре ли - самичко си спира.

- Ц-ц-ц ...

- Ти... като га бързаш, калтату. Чакай! Още не съм ти показала сичку. Има още какви ли не дреболии. Отгоре, горнян кат, е на Калю и е дибидюс като тува. Седни, седни да ти сипя кафица да пийнеш. Нема съга да я правя - направена я, в термусъс. Има да пият два-три деня, буднъш - и по неделя. Направят я, сипят я вътре и нъй си остана - гореща.

- Ц-ц-ц.. .

- Ти какво, калтату, само цъкаш, въртиш глава и не продумваш! Онемя ли?

- Същисах са, кумице, сбърках се!.. Като ми дойде на юм, как живахме на адно време като хайванчета, как гичиняхме и кък съгашнися си са наредили животят. . . чудя са!

- Хъ! Нема за кина да са чудиш. Техника, калтату, техника-а! ..


Разказал: XР. ДАСКАЛОВ


*
калтату - калеко
копка - копче
тува - тука

Още от тази категория: « Добринка С Гего на море »

Добавете коментар