- Добави коментар
- Прочетена 19879 пъти.
“...Я бех краднало и други жени, ама такова женище не бех виждало: хем силно, хем инатин, развито и на кокал, и на снага, да не приказваме за ей тука, за отпред: такова нещо, агов, бесно, та буйно, да се не нагледаш и настишкаш.”
“...Бре-е-е, накъде вървеше, накъде взе, че са изгърби!
Жена си имам в къщи, вярно, ама тая — жена и половина, бяла като мляко, очите й те режат като с нож, а гърдите й — фурна, мили брате — хвърляй сурово тесто, печи хляб и яж.”
“...Тя усети, че съм надве.
— Нали с тебе ще вървим? — пита, заковала ма с очите.
Вкара ми сърцето под четал, жената с жена! В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!”
“...Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където да я побараш — жена и артисва!
… Още я помня и съжалявам. Ама нали ти казах: едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.”
“...Защото за да може една работа да се разбере, трябва да си я видял отпред, ама и отзад!”
“... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.” - Мъжки времена
“…Барал, значи братовчедът, барал насам-натам, докато набарал най-сетне къде в коя подмола се намира голямата риба!
Много такива подмоли трябва да има в живота и се крие в тях кой знае каква риба, ала се иска, знаеш ли какво? – да те праснат по главата, че да ги видиш.” – Страх
“…Слушам по едно време нещо зафуча. Гледам: орел! Слиза откъм Персенк – надолу, все надолу, профуча над мене и – туп, падна зад бориката. Скочих да видя какво е и го намерих на поляната, разперил ей такива крилища, без рана, без дупка – мъртъв! Умрял както си хвърчал! “Туй е – казвам, – сине истината: да умираш, както си хвърчал!” – Дърво без корен
“С гледане, сине ако се разбираше лошото от хубавото, аз щеше да съм сега окръжен управител. Щеше да отида в шумата… Ама тогава през шумата хубаво се не видеше – кое е лошо и кое добро.”,
“Аз чаткам броениците и не давам пет пари, че ми е ясно: мътната вода рано или късно ще спре. Рано и или късно пак ще дойде бистра!
“Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!”
“Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен, за да познаеш ти кое е за хубаво и кое – за лошо.”" - Засукан свят
“- Има ли, даскале, съдба в живота на човека, или няма?
- Колко пъти ще ти повтарям: и-ма! Само, че тая съдба не е вън от човека, а вътре си в него. Ето го твоя Али: ако не беше се халосал за песен – нямаше никой нито да го знае, нито да го трепе… Силен, страшен – ала песента му, кай, надви.” – Ибрям али
“Та да ти кажа, сбъркал съм се и на кучетата с храната съм нащрек: даваш ли малко – стават на вълците ортаци, прехраниш ли ги – надебеляват и не гонят.” – Катерин
“Орлиците, Хасанченко, се ловят с живо месо, не с мърша!” – Сватба
“- В равното защо ми е пътека? В равното има си чалъм за ходене и без пътека. Пътеката е ценна, казвам, горе в балкана, в стръмното!”,
“- Не сте прав, казвам, другарю началник, лоши пътеки – казвам – няма! Пътче ли е, то води за някъде, значи не е лошо. А кое къде води, то е пък друго.”,
“…Има, казвам, камъни – не се поклащат. Без дамар! А човек и камък без дамар са лоши. Няма откъде да се подхванат. Не се поддава нито на кирка, нито на лопата. Ти обикаляш около него, а той не мърда!” – Пътеки
“...Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски...”-Мерак