за Родопите и родопския диалект

(спомен от времето на мобифоните)

В аднá стара кръчма, в адин стар конак, са срьошнаха сноща мома и юнак. Момúнкана - млáдка с кропа пола, като мутька полáтка с мýтьки крила. Юнакън- напéрен с нов мобифон, с пулóвер модерен и бял панталон. В камúнана пукат дърва от мешо, пиьот и са чукат на маса в кишьо. Юнакън пияше водка с лимон, а момúнкана лúже каберне совиньон.

Порочат мезúца, кавърмо, качамак; на юнакън очúне блещьот от мерак. Га пуснаха две- три за танци хавú, тá с бяли ръчинки вратон му увú. Флепúха са яко и клатят са те, то кýди я, стиска, и хи на ýхо шептé. Пет часа минóха с хлептáне , с мерак. Га помочи да стане аджамия юнак, нящо зьо да залита и със зор са крепи. Тó са хич ни усяти как шест вóдки изпи. Момáна са чуди и бая са смути, даже спря да го кýди и на стол са въртú. Сервитьоркана, види са, го наборже усяти, че без мезьо са налива и зат`ва са намлáти. Тá нахвон го измокна и хми рýкна таксú, а той са даже не сяти да каже “мерси”.

В нехинана квартира цала нощ хърка той. Цала нощ я нервира и не хи даде покой. Бива яйсва да са знае от всяк млад юнак, че на гóло ракия на мерака е враг!...