за Родопите и родопския диалект

Губят се моите стъпки
назад по пътеката снежна.
Дървета от студ изтръпнали
от двете страни се свеждат.

Тънък ветрец поразклати
клоните в бяло накичени.
Радват се бели побратими,
гледат бели момичета.

И като в приказна сватба,
през рамо с белите дарове.
Елата- булка зарадвана;
вият хоро сватбарите.

Мръква. Крача забързано.
Чака ме огън в камината.
Пиячи- език развързали-
буйният зов на виното…