за Родопите и родопския диалект

И тъй двете любознателни комшийки,
от тия, дето викат им клепчийки.
Отново седнаха на тяхната си маса
където ще оставят десетина фаса.

-Оле, Гинче, тая сутрин ме боли главата!
Каква беше тая гюрултия в махалата?
Песни, крясъци от блока на Мария,
до два, до три- голяма патардия.
Ти не знаеш ли го Ники на втория етаж,
дето се е женил не веднъж и дваж?
Събира там пияници, чух- комар играят,
не знам във блока как ги траят.
По едно време дойде и полиция.
- Ах, че това при тях си е традиция!
- Вчера е домъкнал някаква си- малка.
Иванка каза- май била от тези…”магистралка”
- Оле, какво падение! Да пази Господ, Миче!
Без значение- момче или момиче.
Ето и нашите порастнаха големи
Слава Богу, нямаме до днес проблеми!
- Вчера, Гинче, се видях във рейса с леля Кина,
оная, дето продаваше във магазина.
Представяш ли си нейния какъв е идиот,
оня ден подал молбата за развод.
- Че той е някъде над петдесе години!
- Намерила във спалнята чорапи и бикини!
Връща се от село и заварва ги във хола,
уиски пият- тя почти била е гола.
- Ами ти разбра ли, на Павката шофьора
голямото момче- влязло във затвора.
Там по митниците мамят и хитруват
и товарната кола му конфискуват.
И тъй, час- два във барчето гаражно
стана дума за всичко"интересно", "важно".
За изборите и за наводнението тежко
и на Гинчето за бременната и колежка.
В един момент Мичето се сети,
че иде обяд- гладно е детето.
Какво остана на любимата им маса?
Куп одумки и десетина…фаса!...