за Родопите и родопския диалект

Баба Дора беше от многото баби, които живееха или по- скоро, доизживяваха дните си в опустялото село. Нямаше вече сили, както навремето, да гледа животни, да сее картофи, фасул. Въртеше се край нея един котарак за дружина, а и да дояжда остатъците от предимно постната и трапеза.Децата и, син и дъщеря, отдавна се бяха изселили в града. Както и всички останали по- млади хора. Синът ú от пет години живееше и работеше в Торонто, Канада. Не беше женен, а караше четиридесет и пет. Баба Дора последния път като си дойде за малко му заричаше:

- Чú когá, мáйци, ти дом шá завъртиш? Нивяста, внуци да видя додé съм жива?

От дъщерята имаше внук и внучка- вече ученици в първи и трети клас.Идваха лятно време, поседяваха на село, ама внучката последния път нещо се попритесни. Нямаше много деца това лято и тя няколко пъти се обади на тате и мама по мобилния си телефон. Даже баба му дочу странното определение: “Мамо, искам да си дойда! Не ми се стои вече в селското село!”

Вече втора година за Коледа зетят идваше с колата и я закарваше за два- три дни в града. Заедно сядаха на коледната трапеза и баба Дора се радваше и разтъжваше с внуците, ама все си теглеше да си я върнат на село, “в мôжовата ми кôща.”Вдовица, както много други в селото. Мъжете, както обикновено, по рано “са куртулúсваха.” Само че тая година реши да си остане сама на Коледа. Беше дочула, че дъщерята и зетя имат мерак да празнуват Коледа в Гърция и реши, че не е редно “да ги сбôрква.”

Понаправи пóстни апрáчкове, шушýльки, кардúца, патáтце, орехи и каквото са полага, и се приготви да гледа коледни предавания по телевизията. А телевизор имаше хубав и голяма антена “като тавó”синът и беше “курдúсал.” Запали кандилцето, че беше угаснало от сутринта и приготви тамян да “поокадú.”

Наоколо в махалата живееха още две баби, един дядо Кольо- вдовец и семейство англичани, които вече втора Коледа, а и не само на Коледа, събираха приятели, пийваха, пееха и се веселяха до сутринта.

Часът вървеше към десет и зимната тишина, смущавана от време на време от кучешки лай, не се различаваше много от тишината в дългите делнични нощи. Само че в тая коледна вечер от къщата на англичаните се чуваше музика и гласовете на празнуващите съседи. Баба Дора се срещаше с тях през деня, много трудно разменяха по някоя българска приказка. Но хората бяха усмихнати, дружелюбни и бяха научили най- важните думи за поздрав: “здравейте,” “добър ден,” “как сте...” Дъщерята им беше голяма мома, студентка и с огромен интерес разглеждаше всичко в селската къща. А и бабата с удоволствие всичко и показваше. Много щастлива беше младата англичанка когато получи като подарък чифт родопски терлици, торба и няколко покривчици, които баба Дора беше изплела на една кука.

Наближаваше полунощ, когато на вратата се почука и старата жена плахо попита:

- Кой е?

Отвън се чу гласът на Майкъл:

- Ай ем, Майкъл, баба Дора!

Старата жена отключи вратата и с изненада видя на прага Дядо Коледа. С дългата бяла брада, червената шапка с пискюл, усмихнат и със зачервени бузи:

- Добър найт... вечер! Ай ем Дядо Коледа! Ние кани Вас, баба Дора! В наш къща- празнува!

- Влязи, майци, влязи. Чи за какво ви съм я? Стара бáбица. Вие сте млади.

- Ние кани Вас, баба Дора, в наш къща! Всички- празнува.

Майкъл влезе в малката стаичка, а бабата се засуети, но след неколкократното настояване на “Дядо Коледа”, старата жена събра повечето чинийки от масата с постни ястия в голама тава и двамата се отправиха към къщата на англичаните. А там веселбата беше в разгара си.

Бабата съседка беше радостно посрещната и настанена на голямата маса, където освен домакините седяха още двойка англичани, мъж и жена, вероятно техни приятели. И за късмет на старата жена, там беше и внукът на бай Кольо Марин, който беше студент последна година и говореше много добре английски. Той се оказа живата връзка на баба Дора, та благодарение на него и тя стана част от общата веселба и приказка чак до четири часа след полунощ. Имаше и песни, и танци. И две счупени чаши имаше- “за късмет.”

Към четири часа Марин придружи баба Дора до нейната къща и се върна да дочакат утрото, както миналата Коледа...

А баба Дора усôвна опýлена и си мислеше:

Спомни си за рахметлúята, нейният мъж Илия. Беше партиец, работеше в рудник, сéтне в ТКЗС-но. Бално хи беше, че го погреба без поп. Музика му свириха- духова. Чи за какво бе т ва? Нагодú и нея да влезé в пáртияна, пък тá си ходеше на чôрква, палеше си кандило. Ходеха заедно по събрания. Спомни си за “империалисти,”“капиталисти,””врагове...”Чú ако са айс вá били “врагове?”

Люде като врють людéте... И от тях ще имá всякакви, ама óти “врагове?”Нали Илия ходеше нощно вряме по баúрето, да трóсят “бегълци”тóрнали да бягат в Гърция? Викаха хмú “доброволен отряд.” Да чуват буднô да ни минé границана с Гърция. Дýмаше сá, че и млóго са застреляни по грáницана. Пък айс гá зьôтян и дъщеряна тóрнали нах Гърция Коледа да карат, чú билó яце хубаво? Чим тó и тогáв щé дá е билó хубаво? Пък и Дядо Коледа беха прикóрстили на Дядо Мраз. Какóв с гá кабахáть имяха людéте, та ги деляха? А чúм ако бехме ние по- богати, óти людéсе кóща ша купят от дéнь делéко и кáкто вика Маринчо, две хиляди български пари, че и нагоре пéнция ша зúмат? Гльôдай мá мене- със сто и двайси лева. И от Лия, рахметлията, читириси, та сто и шейсе. За какво по- напрéж!

Ам óти с гá айняе, дéну дýмаха срещу Гóсподя са най- отпрéж в чьôрквана? Децана хмú- на рáп та, учóт в други държави. Двáесте години тяхнине деца са на власт. Прикóрстиха са и те на социалисти. Депутáте, минúстъре, кметове- все от тяхнен “сой.”Да хмú сá чудиш каквó бóрже забурúха “комунúскосу.” Пък мой Лию са сяйкаше като будалó на бобáйковцине хмú да угáда. Петър- аргáтин в Канада...Оти сá нáм пáдна и напрéшносу и айс гáшносу ние да го отдяваме!...

Влезе зимното утро в прозорчето на баба Дора и чак тогава тя се поотпусна и заспа. А отвън на перваза котаракът драскаше, надявайки се да получи закуската си. Само че трябваше да почака. “Различните” хора, уморени от веселбата, трябваше да си доспят!...

В зимната вечер с Дядо Коледа в малката къщичка на баба Дора беше дошла истината за един измислен свят, за едни “измислени” хора и за един измислен земен рай!...

(всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна)