за Родопите и родопския диалект

Бай Ангел плахо пристъпи към лекарския кабинет, почука и отвори вратата в момента, в който чу едно дълго “даааа.” Докторката беше млада, сестрата - също.

Събличането, прегледът, електрокардиограмата, бяха доста притеснителни за стария човек, който беше се събличал по гащи само като войник и когато трябваше да се къпе в голямото корито на село. Пък и едва ли щеше да потърси лекар, ако не беше започнало това главоболие и “да го тúка.” Ей тъй както си върви и отзад го нещо “стегне” главата. Пък и “лявата плéшка, и дето няк во го души...” “Как вървях напрéж и са не умáрях. И хайвáне фúрех...”

- Изследвания трябва да се направят, бай Ангеле- му каза младата докторка. Кръвна картина, ехокардиография, ако се налага и коронарография...

Тия приказки, съвсем непознати за него, нищо не му говореха, ама нямаше как и тръгна той по кабинети и лаборатории. Питаше тоя и оня къде да иде, къде да влезе... Един ден му не стигна, та и на другия ден...

Когато влезе в лабораторията за ехокардиография, пак една млада лекарка му каза да се съблече до кръста и го намаза от лявата страна с нещо. После “захлóпа няк во,”а докторката му вика:

- Това са сърдечните тонове.

Стана от кушетката бай Ангел и вика:

- Вай, дóхторке, айсвá дéсу ма намаза да знайш какво ми поульôкна...

Позасмя се лекарката, писа каквото писа и му вика:

- Високи са нивата на холестерол и триглицериди, дядо.

Пък бай Ангел я гльóда- млада, хубава...И му са óко запúра на пáзвана хи и по- надолу, и отзáдь...Дохóда му на акълън какво ли не... И спомúна неговян аратлúк рахметлúята Тодор че викаше:

- “Ех, аратлúк, от болест и старост по- лошо нéма... Ала нéма как- дохóда. И акъл дохóда, ам кога нахóда...”

- Години? На колко години си, дядо?

- Осемдесе и две.

- ???

- Алкохол употребяваш ли?- попита младата лекарка. Ракия, вино?

- Чи то, дóкторке, пийнувам. Ех, на младите години са е пило лю бая млóжко. Лáхвало са е и да са попýскаме, да на отпáря глáва. Лáхвало са е ракията и дяволете да на нагáдат да правим буднóж каквото не бива да са прави...

Айс га- вéчеру до двеста грама ракийка пийнувам, буднóж и винце агá има...

- Алкохола трябва да ограничиш. Най- много до петдесет, седемдесет милилитра.

- Чим какво ша да е айтвá мили…итра?

- Грама. Малка ракия. Колкото десет супени лъжици. И тлъсти храни, свинско месо, животински мазнини- не. Повече плодове, фасул, леща, пилешко месо без кожата, риба...

- Ам, чи то, дé зна какво да рéка...То и ракийкаса ага зьôмим да пиéм като ляк...В буркане имам мьôсо- колихме тéле, óвца...

Пък съм сварил лятоска от сливи, от круши...Знаиш ли, дóкторке, буднóж ракийката дохóда като мехлем на рана.И първáк отдялям за разтривка буднóж ага пунтяса чиляк...

- Да, но на тази възраст за срдечно- съдовата система... до петдесет милилитра и нито капка повече. С тези нива на холестерола…и другата симптоматика…

Изписа му рецепта и тридесет и два лева даде в аптеката. Най не му хареса това за ракийката и му се запечата в акъла „холестерол.” Нали и бабана ша го пита какво му е. Поглеждаше към шишетата с ракийка, запечатани с парафин. Пак ходеше в кръчмата, но ако някой настояваше да го почерпи „адна мутька”отказваше:

- Я… с айсóя холестерол...нема как...

Така- цялата зима...

Един ден снахата доведе внучето му Ангел на пет годинки и го повери на баба и дядо за три дни гледане. А то беше бъбриво и любопитно. Тръгнаха с дядо към центъра на селото да се разходят, да му купи дъвки от магазина. На самия център имаше автобусна спирка и по нея налепени некролози. Спря се дядо Ангел да прочете, а малкия го дърпа за ръкава и пита:

- Кои са тия на снимките?

- Адни дядовци. Пък и колко млади...

- Дядо, ами теб защо те няма тука?

Неочаквания въпрос хем леко стресна дядото, хем го затрудни как да отговори.

- Ами...айсяе дядовци са имáли холестерол. Ама ти сега не знаиш какво е. Ага станиш след две години ученик, дядо шá тá съсяти...

Близо година мина откакто бай Ангел научи думата холестерол. Да, ама лека- полека взе да прескача и да не взима хапчетата, взе да поотваря бутилка, пък и чат- пат в кръчмана още по “ адна- две мутьки” пийваше. Докато един ден се усети, че е забравил каква беше тая болест дето му казваше докторката. Помнеше, че беше с “х” ама “хостерол” ли беше?...Не беше му удобно да пита някого. “Ốти ли ми трява?” И хапчета не купуваше вече. Хáпноваше си всичко, ала гледаше “дá сá нé тъптé.”

Минаха три години, Ангелчо тръгна на училище и беше вече ученик във втори клас. През лятната ваканция пак беше при дядо и баба, но вече знаеше защо снимката на дядо не е залепена на спирката. Скоро щеше да знае и какво е холестерол. А дядо Ангел беше станал на осемдесет и пет и беше забравил... Но не беше забравил войната, купонната система, глада. И “лукановата” и “жан виденовата” зúми, когато магазините бяха празни. Хляб нямаше, пари нямаше. И не беше ни война, ни чума. Беше един грабеж, една гавра и демагогия, вече двадесет години...

- Кой го докара айс вá?- се питаше често стария човек.

Аднóж попита Маринча Кольовиян внук- студент. И Маринчо му каза:

- Същите, дядо Ангеле, същите, дето са звяха комунисти, пък са прикóрстиха на социалисти, социалдемократи и какви ли не! Дето думаха за “братство и равенство...”

- Чи нели викат "демокрацияса" е по- хубаво!

- Каква демокрация, дядо Ангеле! Това е разграбване, преразпределение! Старите комунисти заменят политическата власт с икономическа!Апаратът на " Държавна сигурност" още действа! И всичко за сметка на обикновените хорица, които бяха години наред лъгани със "светлия комунизъм!"

А бай Ангел си мислеше: “ Аисяе беха с наéть дá нá крáтят и бая люде си отúдаха бéзвреме. Айсáя сакънтúя батърдúса и “отсýрна” млади люде. Колко си отúдаха и колко са пóрснаха по диньоса.! Мéне- не можúха!...

И изведнъж му дóйде на акълън и го рéче почти на глас: Айсвá комунизъмъс е и от холестерóл по- лошо!..”

Ангел Шеев- Шею

( всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна)