за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Поръчение от дедо

Вторник, 29 Декември 2009 10:50 от Красимир Николов

Бех на седемнадесте или осемнадесте години. Един ден отидахме на харман, ей там горе, върх махалона. Доследи ни и дедо - много старо бе, ама галеше * да си е около нас. То седна на сенка и оттам ни гледаше, ага рукахме и фирехме * конете на харманан. Дойде пладнина, разпуснахме конете и седнахме до деда да пладноваме. Като се найедахме, дедо свали кюлефа * и се загледа насреща към богутевските бърчини. Изохка се и рече:

- Свет, свет, лъжлив свет! Колко ли си люде прекарал и моят ред е дошол.

Тогава баща ми му вика:

- Недей, старец, се предава, ами разкажи онова, дето мен си казал, та врют да го чуят.

- Видите ли там, отсреща, дето е мандрата, онова место го зоват „Манастиря” - започна дедо. - Ама ще речете защо? Защото в старо време там е имало манастир. Пък по-отгоре под високата чука е имало

чорква и сега има гармади от нея - затова пък то е „Черквата”. По-надолу - „Русина ела”, до нея „Раюску”, по-нататък... Всичките места са с болгарски имена. И ние сме болгаре, ама ага са дошли турците и ни са поробили, зорла са ни сменили верата. Сметката им е била турци да ни сторят, ала не са могли. Думата и кръвта си ни е останала болгарска. Тогава йе го попитах:

- Отде знаеш това, дедо?

- Знам го йе пък от моя дедо. Той е бил син на Маноля Дуев. Маноля са читаци затиснали в Богутево, опрели му ножа на шията: „Или верата, или живота!” И той какво да прави - приел мохамеданството. Дуювци са били троица братя, най-големия —Манол, след него - Стоен и Гого. Ага турците са изверили Маноля, другите братя са били на „Раюску” на мандра. Като чули каква олелия е станала по Богутево, те са се разбегали нах две страни. Стоен е отишъл в Чепеларе и там се е заселил, пък Гого чек в Бойково се е спрел.

- Как ги е чума не сбрала тия пусти чорни читаци! - пресече майка деда. - Ройнали са людете като пилце.

Ала йе пак подхванах деда:

- Отколе ли е било онова кърваво време, дедо?

- Не е много отколе - рече той. - По моята сметка требва да е било преди около сто и осемдесе години. Ага попреминала фъртуната, една нощ Стоен се стегнал и посреде нощ отишол у брат му Маноля. Плакали до съмнало и сутринта Стоен фанал баиря и скришом, както дошол, тъй си отишол. Престрашил се и Гого от Бойково, и той доходал... Слушай - обърна се тогава дедо към мене, - ти ще правиш, ще струваш, но требва да найдеш роднините!

__ __ __ __ __

В долния край на Чепеларе имаше бачдарница *, там на една пейка често се изтегаше един думлив старец, викаха му Димо Радков. Сбираше бач от арабаджиете. Еднъж отидах при него бае * рано, здрависах го и го питам:

- Какво правиш?

- Йе - вика - го сторих. Остарех и сега са ме оставили тука да сбирам галагане. Седни, седни да подумиме!

Седнах и от приказка на приказка впрехме в Стоеновская род.

- Че имало ли е в Чепеларе такъв род? - престорих се, че не знам.

- Имало е, как да е немало, ама се е разчеталил * - рече бай Димо .- От него произлизат Пакулевци, Рощовци и Сираковци. Запомнил съм тия родове, защото Стоеновия син Димо, по прекор Пакуля, е набъхтал попа в черквата. Било зампаро, лошо попище, закачело е жени...

- Димо имал ли е синове и дъщери?

- Имал е синове двамина - Еню и Волко, пък за дъщери не съм чувал. Има и внуци и превнуци - Янко и Петър Пакулев, дето сега работят по Богутево, са от тех.

- Стига - реках - толкова беше!

- Ами защо ме разпитваше за наследниците на Стоеновия род?

- Защото сме роднина и сега требва имот да делиме. Радковския старец ме погледна уплашен.

- Че йе да знаех за какво ме разпитваш, немаше да ти казвам.

- Недей се плаши, дедо Димо - успокоих го. - Това е отколешна работа. Питах те не за имота, а за друго, за хубаво. . .

В Бойково ходих, ага бех на трийсет години. Йехнах един ден мулето и отидах. Щом влезах в селото, видех едно празно место, срипих от мулето и го ворзах да попасе, докато йе си сворша работата. Ала още не съм се изправил и един стар чилек ми рукна сърдито:

- Ей, помак, махни мулето оттам, това место се брани!

- Оти ме тъй порезваш, бе човек, знаеш ли, че може да сме роднина?

То ме попогледна, попогледна, поомекна и извади кутията с тютюн.

- На, запали!

Запалих йе, запали и то, заприказвахме се,

- По каква работа - вика - в нашето село?

- Дошъл съм думам - да си изпитам роднините. Моя дедо ми е казал, че тука имаме роднини. Когато е ставало помохамеданчването в Богутево, Гого Дуювски е избегал и е дошъл тука, в Бойково. Има ли тука Дуювци?

- И йе съм от Дуювския род - рече зарадван старецът и ме прегребе. - Олеле, какво щех да сторя. Тая вечер ще ми си гост!

И отвърза мулето от забранената ливада и го заведе в неговата. Ага отидохме у тех, старецът още от вратата завика: „Жено, водя роднина, тоя човек е от Богутево. И той е от Дуюзския род!”

Запознахме се, навечеряхме се, йе разказах всичко, каквото знам, казах и как дедо ме закълнал на харманя да ида и найда роднините в Чепеларе и Бойково.

- Сега - викам ми олекна на душата, изпълних по ръчението на дедо.

Личеше, че и на дедо Митю - тъй се казваше тоя старец - му е драго. На сутринта, след като закусихме, рече:

- Хайде сега, братовчед, ще те водя и при други Дуювци.

Отидохме при един дедо Георги, той бе още по-стар. Като чу какво му каза Митю, и той ме пригребе:

- Роднина, а? Йе съм и по-рано позачул, че нашия дедо е бил преселник отгоре.

Дойде и друг от бойковските Дуевци - него Стоен зовеха, та и с него се запознахме. Вечерта всичките роднини се сбраха у дедо Георги. Цела нощ приказвахме за дедовците и прадедовците, за теглила и патила. На сутринта братовчедите ми напълниха дисагите с орехи и ми викат: „Носи армаган на роднините!”

На другата година турих на мулето три тулумчета бито сирене и пак отидах в Бойково. Посрещнаха ме още по-хубаво - като знайни роднини.


Разказал: Я. ГУДЕВ
Записал: Т. Пакулев


*
галям - обичам
фирем - гоня
кюляф - плъстена мъжка шапка, употребявана от мюсюлманите
бачдарница - пункт за събиране на такси
бае - доста
разчеталям - разклонявам

Свързващи думи

Добавете коментар