за Родопите и родопския диалект

В края на миналата седмица в едно търговищко село дадоха повод българското общество отново да задъвче една тема, която май е встрани от дневния ред и там трябва да си стои. Аз обаче нали съм си по общите приказки, та мисля да подхвана въпросната тема. Сещате се – обявена беше появата на нова партия. На пръв поглед нищо – какво пък, в тази държава само аз и Цецо кмета си нямаме свои партии. Само дето името й се оказа леко стряскащо за иначе така религиозното и вярващо в християнските ценности българско общество: Мюсюлман-демократичен съюз.

Да си призная, щях да подмина и тази новина, ако не беше вчерашния блог на така уважавания от мен Иван Бедров. И по-точно тази част от него, която прави аналогия между християн-демократичните и мюсюлман-демократичните партии. Видите ли, по цял свят имало от първите, че даже и в България. Бас държа, че никой не може да ми каже кой е лидер и как точно се казва тя тук, но това е друга тема. Та, защо да забраняваме на изповядващите ислямската вяра да си имат същия вид партия.

За мен причините за това са няколко. Най-прозаичната е, че в моето съзнание, а считам и в това на повечето от вас, най-познатата мюсюлманска ценност е джихада. Звучи повърхностно, но какво да направя, дотук ми стигат знанията за световните религии. Освен това някой да знае за Мюсюлман-демократична партия в другите развити държави. В страната, която най-много се обвинява за подклаждане на религиозни брожения у нас – Турция, в момента на власт е партията на ислямистите наречена Партия на справедливостта и развитието. Няма да коментирам какво ще стане в Германия, където иначе си има Християн-демократичен съюз, ако огромното мнозинство турци решат да си направят партия включваща “мюсюлман” в името си.

За да не бъда изцяло критичен, бих се съгласил с останалите доводи на автора, че леко преекспонираме темата. И бих споделил своето скромно мнение.

Политически активните български турци решиха да напомнят за себе си след като за първи път от правителството на Иван Костов насам останаха извън властта. С това не искам да обвиянвам ДПС в някакъв заговор. Но че има провокация съм вътрешно убеден. Мюсюлманите от малките селца примират от притеснение, че ги чака нов възродителен процес. И някои техни “доброжелатели” експлоатират доста успешно това и непрекъснато ги плашат с хора като Волен Сидеров и Яне Янев. Г-н Юзеиров е един подобен “доброжелател” според мен. Жал ми е за бедните хорица и за това, че се гаврят така с душите им. Още повече ми е жал за доста по-образованите ми сънародници, обиколили доста повече места в България и по света, които реагират както казва Иван Бедров по-радикално от радикалните. Три четвърти от тях стъпват на църква само на Цветница в четна година. Но в моменти като този се изявяват като по-големи защитници на християнството от пловдивския митрополит.

Случаят от тези дни в Рибново е поредния пример, в който един явно битов скандал върна спомените от спец-акцията на полицаите, в която бяха задържани опасни ислямски фундаменталисти.

За край, мисля си, че няма нужда да се вдига целия този шум, защото както се изразява Иван Бедров: “… избирателите ще свършат много по-успешно това, което [настръхващите в момента] се опитват да направят.”

П.п. Специални благодарности на Пламен Велев за добрите идеи по темата!