- Добави коментар
- Прочетена 3901 пъти.
Ако е имало нещо, което се е случвало, случва се и днес то е и бракът "по сметка". И друг път съм казвал, че в наше село му викаха "по монасип". Льосно е било на хитър ергенин да си зьоме мома без да му "ходи в края каква е на акъл". Пък ако погльодним днеска как пари и акъл на адно място чостиш са ни сбират. Малко да имаш "в главота" ако имаш врат дебел, ако е "разградено"…
Напреж са е лахвало мома "с кусур" будно богат да стори. През февруари 1956 година акад. Николай Кауфман е записал песен, която я е пяла Марудка Иванова Баткова. Тогава на 20 години:
"- Василе,сине, Василе,
що са Василе нагáдаш/2
шéнтава Дойка да галиш?
- Как да я, майчо, не галя
га ми Чакъран преписа,
половина Каранжилóкан,
Каранжилóцка планина.
Да си е Дойка шéнтава,
шéнтава и нú прилика."
Има нещо, което някога е било непоправимо. И това е несполучливия брак. Фатиш ли са- патиш си и разводите са били нещо невъзможно! Е, сега поне можеш да се жениш и развеждаш колкото си искаш. А и както се знае, някога мома да "торне самичка" също е било почти изключено. Скоро си говорихме с една баба за нейната женилка. И тя разказва как е "торнала нивяста". Вървяли колкото вървяли та са са позазноили. И тогава младоженеца е свалил шапкана да му отдохне главона. "Чак тогава я скитасах, че му е косона бая окапала"…Представяте си колко са се познавали бъдещите съпрузи.
Ето една песен записана през февруари 1955 г. в село Давидково от акад. Кауфман. Пял я е Рамадан Койнарчев:
"Рипнала мома в градинка
китькине да си йобида:
с бели ги ръци опраши,
с бистри ги сълзи залела,
че и на сръдé седнала,
та си е песня сторила.
-Растите, китьки, растите,
че иде зима- подзима,
та ще ви слана попари,
кайно и мене майка ми.
Защо ма даде, майчинку,
на чуздо село чуено,
чуено пък невидено,
чуздему изметь да правям,
въз éвръ баба да седям
и лево либе да водя."
Имало е и хазартни истории. По скоро може би е по-правилно да кажем "кабадайлоци". Една интересна песен записана през ноември 1954 година от Елена Стоин в с. Стойките. Пяла я е Лика Николова Дурева тогава на 52 години:
"Уложил са и млад Стоен
с турчинан вино да пие/2
вино и бела ракия:
ако се упии млад Стоен
чи жа му даде булчану/2
булчану с бели коначи;
ако са напии турчинан,
чи жа му даде кадона/2
кадона с жълти алтъни.
Турчинан хитар, най- хитар
той си чешкана излива/2
Стоен си чешка долива
Та си са напи млад Стоен.
Зоха му млада Росица/2
Русица върви и плачи:
- Кáминь да пиеш , Стоене/2
кáминь за бела ракия,
óтрува вино червено,
чи ма за вино прудади/2
за вино и за ракия…"
Времената се менят, уважаеми читателькове, но людете са си люде. И айс га има всякакво. Имало е и напреж всякакво. Затова ва вращам назадь, за да погльодним, да са поучим и да не забаряме, че сме люде- грешни и за съжаление днеска - много по-грешни. Предлагам ви като поука, записан от мен:
Бабин окýтен лаф
На сто е една година и половина
Айсой ми зарéкна баба Николина:
- В богато вряме сте родени,
Ала сте, майци, набързéни!
И управия каква ви са падна!
Коремън тъптóт, пък душóна хми- гладна!...