за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Зевзешки принос в социолингвистиката

Сряда, 03 Февруари 2010 18:44 от Ангел Шеев - Шею

В книгата на Елена Каневска-Николова "Говорът на село Момчиловци, Смолянско -половин век по-късно" една създаваща асоциации диалектна родопска дума е записана по следния начин:

пúшкал’ м. Бодил, трън, шило. Пúшкал’ф торба нисидú.
пúшкам несв. Бода. Ейс’ềие чурап’е ма пúшкат.~са.
Закачам се. Л’у са пúшкат, л’у са дồрпат.

Преди години бяха дошли на гости в село две софиянчета. С нашенските си, селски деца, си играеха и заедно опознаваха природата, животните, човешките взаимоотношения... Едновременно с това влизаха в малко странни езикови контакти, поради спецификата и колоритността на родопския диалект. Всеки може да си представи как звучеше на едно софиянче "опúшках са," "шá тá óпишка," "айс’ва пúшка" и т.н.

Други думи в родопския диалект звучащи съвършено непознато бяха: "бабýл’ка", "барýга", "бúска", "галагýнка", "грóпал", "грóпка", "дрóбень", "зáкатина, "кал’мáнка", "кóндалка", "мýтек", "парáт’ку", "праснúк", "приходáнин", "скрип’ьо", "тýрма", "ýрда", "хлéпки", "шúкалка", "штарвалóк" и други, и други. Споменавам няколко от тези, които са предимно в детския речник.

Бяхме веднъж на екскурзия в София. В един магазин нашенка помоли магазинерката да сложи покупката в плик: "Тýри ми го в пакýль!". Можете да си представите реакцията на продавачка софиянка...

Не може да се отрече на родопчани умението да опишат, да окачествят хора и отношения в, тъй да се каже, областта на "интимните взаимоотношения". Например "распужилόк", "пригúнам", "куд’а (стб.)", "кýдна", "бендúсвам", "грόпал", "скокотéшкам", "шувúш", "гюс", "кóрсчек", "ножúнки". "Грốпало е то приз кόрста, гáшковене- два- три пόрста." (А.Шеев)

Колко мъдро родопчани са изразили отношение към човек, който действува необмислено, прибързано: "Акълън му е на вяйка!", "Вятер го веé", "Фóркат му бóльхи". А за човек, който си създава сам неприятности, както се казва,"усложнява си живота": "Пúшка го рахáтя!" или "Пó му е рахáть, агá му е изéть!"

Един изключително"по зевзешки" звучащ израз, когато някой се опитва да плаши човек, на когото "не му пука": "Мéне мá е крава настúпала, та са съм нé уплашил, та той ша ма плаши!"

Също на синтактично равнище има такива"шедьоври", като да кажем, когато трябва деликатно да си поискаш нещо от някого: "Дáдна ли ми щиш?" или "Дá ли ми щиш?", също и "Будняму щиш дá и бис пари, пък-мéне-не!"

"Диглосията" или едновременното владеене и използване на диалекта и книжовния език е създавало, създава и до днес, недоразумения при общуване. Особено в словестния контакт между поколенията. Професор Димитър Серезлиев ми е казвал, че понякога е "пускал" пред студентите си някоя родопска дума и е наблюдавал тяхната реакция... Въпросителни погледи и допълнителни обяснения...

Родопската дума, която все още си е част от езиковата култура на хората живеещи в тази красива планина, отразява характеровите особености на родопчанина. Доброта, толерантност, трудолюбие, мъдрост. И едно вродено чувство за хумор. Ето, например, как с две изречения се описва една късноесенна картина: "Пáдна мóгла. Докараха кардьо." Или широко известната фраза за "Цяла нощ не съм спал": "Усóвнах опýлен."

А нима не звучи прекрасно родопската дума в стихотворна форма:

"Мáрта влезé ли, слóнце заякне,
ягънце бляйне-котенце мякне;
бабýльки в гибрьона пак са разшáват,
пилета пясни в баúрян запяват" (А.Шеев)

Или:

"Мясечинка зад баúрян са показва,
погльодниш-мяса на забялен клин.
На внуче баба приказка разказва,
А стáрецън чете за болест СПИН." (А.Шеев)

За родопския диалект е характерно и разнообразието в различните селища, та даже и отстоящи по на 5-6 километра едно от друго. Например в село Мугла има едно много характерно произношение на гласен звук "а" в средата на думата. Това създава недоразумения. И даже неудобство при произнасяне на едносричната дума "газ". Широко известна е случката в болницата, където един дядо от Мугла бил попитан от млада медицинска сестра след операция, "изпускал ли е газ". И на акълън си рекол: - "Изпускал съм, дохторке, ала твоят ага гльодам е не за изпускане..."

Родопската дума е била обект на изследване от съвременни диалектолози и социолингвисти, които работят тук в Родопите. Доцент Е. Николова-Каневска, доц. Е. Меракова, Е.Субашиев и др.

Аз мога от опит да твърдя, че родопската дума е благодатна, когато е част от репертоара на известният клуб "Зевзек" към читалище "Орфееви гори" Смолян. Така е, защото понякога само с една дума може да се охарактеризира човек, както се казва, "отвсякъде."

С няколко думи само, в контекста на случка, анекдот, може да се предаде онова характерно чувство на родопчанина, да не се взема много на сериозно, да се надсмее често на самия себе си, да преодолее в даден момент по-трудна житейска ситуация. Ето няколко примера за точна и с много широк смисъл характеристика за хора и явления: "харлúвник", "урсýс", "татрáлка", "рáсправен", "распужиие", "папунúсник", "лунгýрин", "миживýнин", "кибáрин", "бейхýтин" и др. Също така: "фтéсвам", "фтабанóзвам са", "фтúкам са", "удóхновам", "скитáсвам", "подмóчвам са", "приткáвам", "посýквам са", "пúнкам са", "пéтлам са", "папунúсвам", "обимáгам", "напетлáвам", "намúсвам", "накандúл‚чвам са", "нал‚ета mа, "мертелисам,"маханóвам," "лунгурóвам", "измúцам", "заúквам са", "дóрнам са, и др.

Тук искам да поясня, че по-голяма част от думите с тяхната транскрибция съм ползвал от речника на доц.Е.Каневска-Николова, но като се има предвид, че говорът в село Момчиловци и в други села се различава на фонетично равнище, някой думи съм записал така, както се произнасят в сегашната езикова практика в моето и в други села. Истинските носители на диалекта, нашите баби и дядовци, които един по един "са куртулúсват", съм ги слушал внимателно и виждам как сегашните поколения малко по малко изоставят, забравят родопската дума.

Няма да е чесно, ако не спомена известни и неизвестни родопски зевзеци от по-далечното и по-близко минало, за които се сещам. Главчев от Райково, Диньо Киркин от Момчиловци, В. Герзилова oт Девин, Хр. Попколев, И. Жаигеров от Чокманово, Г. "Пальочо" от Смолян и много, много други и техни "шедьоври". Една голяма част от тях "живеят" само в спомените на хората и не са оставили оставили "черно на бяло" нещо от репертоара си. Поради това авторството на много от тях е спорно и се приписва ту на един, ту на друг. Например:

"Припúца слóнчице отгоре,
шумьóт длибóкине дерé.
Дечúнки рúпкат и са борят,
хайвáнковене са добре."

Или:

"Магаренце, магаренце!
Ти ревеш за магарúци-
я рéвам за вдовúци.
Ала дай и двамúнаса да ни ревéме,
чú шá нá фáтят да орéме!"

Също и за Чокманово:

"Сéло хубаво със сянки,
с търанýди, шипки, дрянки..."

Известната покана:

"Ялате да с’диме!" И отговорът:"Дó щим." "Ялате и вие."

В родопския зевзешки песенен фолклор има една песен:

"Спуснала Гана баджякън
да си хи дойде челякън.
Гáщене-льопка до льопка,
в срадé-чóрна зáкърпа!.."

Както казах, на синтактично равнище, родопските говори много точно отразяват един бит, манталитет и своеобразен начин на мислене на хората в този край на България. Убеден съм, че ще мине много време, докато книжовният език се наложи напълно като езикова практика. Защото песента, мъдростта, чувството за хумор и най-много красотата (каматнинóта) са опазили този край на отечеството въпреки всякакви набези и влияния.

Ангел Шеев-Шею

2 коментара

  • raycho Сряда, 03 Февруари 2010 23:43 публикуван от raycho

    На мен пък ми е любимо ейсва: С мулено в баирян, ако ида,
    брадвана удрúвам хавая.
    Нáдвечер дали ша да та видя,
    дали ша мога пак да зáспя я.

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • Красимир Николов Сряда, 03 Февруари 2010 15:54 публикуван от Красимир Николов

    "Мáрта влезé ли, слóнце заякне,
    ягънце бляйне-котенце мякне;
    бабýльки в гибрьона пак са разшáват,
    пилета пясни в баúрян запяват".
    - ей това ми е най-любимото от твоите неща

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар