за Родопите и родопския диалект

В днешно време има много анекдоти за блондинки. Има и за тъщи, за момчета с много пари, пък в главóна… Ако си мислите, че в родопските, а и не само в родопските песни не е ставало дума за руса мома, лъжете се. Само че на сегашните руси девойки, както се казва по нашенски "хми е извùдено". Яце за прости ги имат. Една песен записана през май 1957 година от акад. Н. Кауфман в гр. Златоград. Пяла я е Кица Ат. Петронова. За една "не бендисвана" мома, както се казва днес- блондинка:

"- Меня от тебя умина,
пък тебя не уминува.
- Нема и да ми умине,
че са сме много галили,
галили и драговали-
броени четри години,
ваднъж на мехтеп ходихме.
Майка ти маханаджийка,
Сестра ти кусураджийка,
махана ми са нашлили,
кусурън ми са фатили-
викат руса съм девойка.
Хас та съм руса, юначе,
ам са за твойна не давам,
по ми е бело лицено
по уйгун ми е снажкаса…"
* мехтеп- училище

Добре известно е, че някога за момата се е оценявала и по това дали е работна. Дали може, както се казва в една песен: "тьонко да преде - ситно да ткае…" Да, ама не си мислете, уважаеми читатателькове, че не е имало моми, които са се харесвали и с други "качества". Лахвало са е и айс га са лахва, даже много, много повече… Тодор Тодоров е записал една песен през юли 1957 година в село Малка Арда. Пял я е Давуд Хасанов Шехов, тогава на 37 години"

"Не фалям ти са, юначе,
яз не сам от каматнине,
хич не сам от работнине-
фурка, вретено не зная,
на рудань не сам седала,
фъф станчек не сам влизала,
мен майка не учила
фурка, вретено да прьодам.
Мен ма е майка учила
под орех сенка да седам,
близе ду ода студена,
да си ми мием лицено,
да си ми чешам сулуфе,
да си ми сгадам снажкана.
От тва ма галят юнаци,
от тва нах мене доходат."

Както се казва- без коментар!

Да, ама на мен ми са ще да си помислим все пак, колко са се променили времената, но все си е имало, както се казва: "Един харесва попа, друг- попадията, а трети- щерката на попа…" Работна или не…

В миналия брой стана дума за юнаци от "средния пол" тъй да се каже. Та още една интересна песен е пяла Бойка Илиева Присадова от село Върбово. Песента е записана от Тодор Тодоров през май 1960 година. Тогава Бойка е била на 16 години:

"Нимой ма, майчо, оставя
сама- самичка да седя/2
на сея бели кьошкьове.
Вечеро легна самичка,
сутрина ставам двамина.
Чудиф са, майчо, мислих са
какво ли да го погоскья.
Свари му кафьо, пари са;
сварих му льоща, льощи са;
сварих му фасуль, надуй са.
Сварих му бяла трахана-
от нея, маичо, покосна,
та че го, майчо, проводих
в летнана гора зелена,
йелови борни да бере,
дано го мечка изеде."

В нашите високотехнологични времена вече никой не разчита на мечката. Всичко става бързо и лесно. И все сме си на принципа "Слушай какво ти казвам! Ние едно време…" Та се сещам за един разговор:

Мъж се обръща предпазливо към жена си:
- Скъпа, къде си научила тези неща, които така ревностно забраняваш на нашата дъщеря?...