- 2 коментара
- Прочетена 6598 пъти.
(Априлски размисли на адин член на „Зевзек”след рождения ден на клуба)
До 1999 г. съм не имал наеть да писвам книги. Още по- малко пък да са намясвам с писатели, поети, журналисти и други писващи люде, дето и хлябън си вадят с писване. Раптил съм в училище- много години като логопед. Да, ама има нящо дето го душа ище и е не занаять…
Нега го найдах в читалище „Орфееви гори” Смолян кв. Райково. Най- напреж 1977-78-79 година зафатих в мъжка вокална група с ръководител рахметьлията Здравко Георгиев. По- сетьне в театрален и естрадно- сатиричен състав. И в създадения от рахметьлията Крум Левов клуб „Зевзек.” Млого години участия по сцени, шеньлик за людете, екскурзии по България и Европа. Почти ката година- на море. В по-ново вряме - предавания по радиа и телевизии. И си реках: Всичко минова и заминова, а какво е останало от млого родопски зевзеци? Трява ли айтва дето е ляк за душота, да остане, дето са вика, чорно на бяло?... Тъй зафатих да писвам. И от там насетьне оставих на читательковете да преценяват и да отбират кутро да бендисват и кутро да не бендисват. За мене остана да ми е драго, ако съм повечко люде разшенил. И друго има. Каза го много точно редакторката на втората ми книжка доцент Елена Меракова: „весело- тъжен хумор.”Убедих са, че книжките ми най- млого разшениха и леко нажалиха родопчане дето не от хубаво са йомнали по чужбина. Родопчанкове, дето живяят другаде по България. Запознах са и получих книги от писатели, поети и сатирици като Васил Сотиров, Светозар Казанджиев, Димитър Златев, Борис Кольковски от Чокманово, Георги Гривнев. Сборници с произведения на автори от сродни на клуб „Зевзек” клубове.
Немаше как да издам и двете книжки, ако от издателство Принта Ком не бяха проявили разбиране и търпение. Без много спомоществуватели. Без подкрепата на колегите от клуба и читалището като цяло. И най- важното- здравото чувство за хумор на родопчани. Почти всички мои герои си имат прототипи. От лаф на лаф са ражда лакърдията.
И мене в животяс е не било всякогаж „полно и равно,” ала пусти умут- как да са живяе без нега. Убеден съм, че повечето люде дето умяят шеньлик да правят, са люде малко”кимни”Не са сятам за по- точна родопска дума за малко тъжен и чувствителен чиляк, ама тъй си е. Написах по тоя повод едно стихотворение с посвещение на Веселина Бабаджанкова, ала то си приляга на всички зевзеци.
Сцена
Така ли Господ отредил е
животът ми да бъде сцена.
От хорските очи да крия
когато нещо плаче в мене.
От публиката как да скрия
(тя ме посреща със усмивка)
Следи от злоба, простотия;
една пропусната почивка.
Аз трябва да намирам сила
и длъжен съм да бъда весел.
Тя- публиката е платила.
На клоун кръста съм понесъл.
И ако клоунът е тъжен,
И ако клоунът е плакал.
Повярвай на сълзата мъжка-
не ще да е било спектакъл!...
Това е потвърждение на голямата истина, че в животя драгото и балното вървьот ваднож. И в драгото, и в балното е хубаво карар да има. Вярвайте ми- млого сила трява, за да правиш шеньлик буднож и с право беше казал будин, че „хуморът е достатъчно сериозна работа, за да се остави в ръцете на аматьори.” Ама ищам да ви кажа, че между „аматьор” и „аджамия” има разлика. Потвърждават го врють напрешни, айсигашни и бъдещи родопски зевзеци. Да си аджамия пияч е не толкова кусур и са изживява. Да си аджамия моско- също. Ама аджамия зевзек- нему публиката не прощава. Затва от всяк зевзек не става. То си е от Господя дадено.
Питали са ма как ми дохода на акълъс да писвам. И все съм казвал, че ако съумяе чиляк да гльода на животя от по- хубавана страна, на нега си да са насмее, да има очи и уши за каматното- написа го ще. Има, лахват са людя „набрусучени,” дето го ни води ни да са насмее, ни да ти продума шеньливо, ала са туф-там. Айнаков чиляк мога само да го съжалявам и да го подминовам.
Имя адин акъллия старец дето викаше: „Животяс, майци, е като огънь. Доде си млад- гори като борна, сетьне иска повечко притикане и най- сетьне- гасне льока польока. Та за айтва притикане става дума. С какво друго може да са притика ако не с хаирни дела, благ мохабеть и умут? И меракът млого помага. Да ти са радва око, каматьнинота да та нагада сърцето да ти са забъхтава; да можиш да отделиш кутро е с ищах правено и с акъл…
Първата книжка „Ялате да с диме”излязе през 2003 година, а втората „И шуто и рогато”през 2005г Ще ми са да кажа, че това си е адно и също като наеть и своршена рапта, само дето е разделено на две.Отсяче ми акълъс, че когато казваш или писваш нящо ốтсърце, то са на людете бендисва. Също ага пееш, свириш, танцуваш, рисуваш и всякакво дето го душа ище. Само ако е „дребна душа”-не помага.
Викаше ми адин „критик” - ”Как може да правиш пародии по Шекспир, по Ботев”? Пък я му викам: - Чи ако са Ромео и Жулиета не люде? Само тям ли е дал Господь сорце? Ấко сме ние не имấли нашенски Монтеки и Капулети?... В дуньово, в Райково, в Чокманово и навсякъде.
Ботев, Алеко не са ли”живи” айс га? И ако я ги споминам, то е с уважение и с преклонение, че и днеска Ганьо е „жив и здрав;”и днеска мнозина не знаят „що е позор и що е слава.” За мене има три неща, дето доде има живи люде ша ги има: умут, мерак, будалалък. И най- много будалалъкът, внай-широк смисъл(„модерно” го казах) ражда лакърдията. Има люде- забарят, че всякиму са денете ”броени” и как ша ги изкараш си е твоя рапта. И ако не даваш на душота - си е само за твоя сметка…
Първата книжка ми я илюстрира проф. Димитър Серезлиев, а втората Иван Пеев. Благодарен съм и на двамината родопски художници от две поколения. Само съм малко пишман дето не дадах възможност на Иван Пеев да порисува повечко във втората. От претеснение да ни са оскъпи. Пусти пари, дойде вряме почти всичко от тях да са командва! То, дето са вика, с млаго пари айс га и душа са купова.
На истинския зевзек душота не мърталиса и ни са продава, затва и богат зевзек по-рядко са лахва (става дума за богат с пари)
Има още какво да кажа и напиша и ако е късметь- стори гу ща… Всичко друго е от Сайбията!...
2 коментара
-
Сряда, 10 Февруари 2010 15:42 публикуван от ЯнаМ
"Ни сом имал наеть..." ейтва е за фразеологичния речник, много е хубаво да се преведе, чакам на Шею превода...
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Събота, 06 Февруари 2010 20:46 публикуван от Irinili
Ангеле, невероятен си! Много те обичам да си жив и здрав, още много да пописваш да разшеневаш людковесе!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.