за Родопите и родопския диалект

Дето сме „по- отколешни” помним, че до 60 те и 70 те години на миналия век по селата имаше случки на крадене мома. Случваше се майка, татко, да се правят на изненадани… Казано по нашенски „да са всордат” А и много често самото „крадене” си беше малко „трагикомедия”

Спомням си една мома, дето я грабнали от забава в читалищено, пък та рукала, плакала… По едно време един от „крадците” предложил:

- Дай да си я ворниме, чи та яце рука!

Тогава момана са поошупила и молькнала:

- Да, бе, я да си рукам, плачам, вие си ма водите!...

В много родопски песни тези случки са описани. Пяло се е и се пее за крадена мома. Една песен записана от Тодор Тодоров през декември 1957 година в село Лъджа Пял я е Руфат Асанов Селимагов тогава на 34 години.

Та чули ли сте, не сте ли
какво йе ново станало
в Топоклу равна равнишка?
Посбрали са са момине,
момине и невестине
въз бяла река широка
под шерянана кюприя
белоно платно да белят.
Белили, колко белили,
станали та си торнали.
Сос ми Фейминка остана
белоно платно да бели.
Че са отдолу подаде
нейноно любе галено,
алено конче яхаше.
Колкону ближе наближи,
суха я треска затресе,
въз камене я подфърля.
Че си я метна на коня
и конене си ромони:
- Поборзай, коньо, преграбяй,
дорде минеме барчинка,
зад нея има и друга,
чи водим любе крадено…

Тая песен ме впечатли най- много с толкова човешкото вълнение изразено като „треска.” И се питам какво се е променило? Начина на живот- безспорно. Какво се е променило в душицата на родопчанина? Колко е останало от оная „треска”която аз в някои мои „кропъчки” съм нарекъл „блага сакънтия?”

Ама нали ние в клуб Зевзек си имаме обяснение за всичко с усмивка. И малко се сърдим на младите. „Гладим, гладим” конфликтите между поколенията. Една епиграма на Донка Райнова обяснява донякъде нещата:

Баба сподели с копнеж
мисъл гениална:
- Остарее ли една младеж,
става идеална…

Ето че дойдохме и на темата за козметиката. Ако някой си мисли, че за парфюмерия и козметика в родопските песни не се споменава- лъже се. Не става въпрос, разбира се, за такова масово „хлепане” както днес.

Една песен записана от акад. Н. Кауфман през февруари 1956 г. в село Могилица. Пял я е Емин Исуфов тогава на 43 години.

И едно доказателство, че родопската песен се е осъвременявала понякога с битието, с появяването на нови професии в планината. И че е имало, и има моми „хаирници.” Някой ще се затрудни с думата „хайрница.”Някога хората са сеели овощно дръвче не в имот, а на път, та който мине да си хапне за хайр. Та мнозина зевзеци викат „хаирница” за мома дето на повечко ергени е „хаир” сторила. И за това се е пяло. Хем и за блондинка.

Една песен записана от Тодор Тодоров в село Малка Арда през юли 1957 година. Пяла я е Фатма Алиходжова тогава на 28 години.

Еманципация му викат. Много е показателен един анекдот за днешните времена.

Баща ми казва, че от самото начало знаел как ще протече бракът с мама. Когато свещеникът я попитал „Взимате ли този мъж за свой съпруг?”, тя отговорила, „Да, взимам го.” Сетне свещеникът попитал баща ми: „Взимате ли тази жена за своя съпруга?”, а мама отговорила „Да, взима ме!”

А. Шеев- Шею