за Родопите и родопския диалект

На жеман ми бе стопила пчелица. Стана ми драго, погльодах я, сетих са за айсва Шеьово писание, позасях са, оти тая мутька бабульчица ми подсказа, че опролетихме, пък ма и ворна назадь, в Стойките, га бехме дечинки.

На 1 март бабите ни усторгваха градиние, сбираха сущите на купчинки и ги палеха, пък нас, дечинките на нагадаха да прерипкаме на корс огъня да на не хапят больхи и да на не халат змии. Сетих са още, че на 1 март си избирахме ден от месеца и каковто е деньо, айнаков си и ти.

И друго са сетих - как са збирахме в читалищено райковско "Орфееви гори" и с каков ищах празнувахме. И това Ьнгел е описал в И на сон да немаш вяра. Е, пак ша са зберем, оти 1 март е ден на самодееца, ама ...

Сигурно знайте оти кичим мартенички на 1 март, ама да си кажа! Легенда разказва, че когато прабългарите дошли по нашса земя, хан Аспарух проводил на сестра си Калина по лястовичка хабер, че е нашол хубаво место за нова държава. Станало хи драго на Калина, свила китка от зеленко и я заворзала с бел вольнен кончок. Га са ворнало пиленцето при Аспарухрхана видял че са е наранило и на белия кончок имало червенко от кърфчицата на лястовичкатал. От драго, че сестрицата е получила хабера ханът закичил китчицата и заповядал на останалите и те да са окичат. Оттогава е останала традицията да кичим на 1март червенко и бялко. И още млого рапти ми миноха през юмос, ама да другош ...

Честита баба марта!!!