Нолю и Калина, живеят си двамина за работа от тях никой не спомина. Макар и да нямат троха за пладнина, голями са калпазани и големи готовани, чакат само син да хи храни Огладне ли газина, разморда са Калина, сбира в торба пладнина за двамина, в качка-млекачка, урда във карстачка/месал /. "Не мога да паса крава и да сегя права, карай я ти на паша в градинана наша, ага я докараш,жа има какво да бараш, жа ти сготвя в тиганян ут праматарян пряснукова каша, та дано да найдеш за кравана паша. Нарами Нолю качулян, упьона вожуну с чучулян, утведи я в ливада, вав брежнана гармада, зачука чучулян, заупуля са упулян, кравана нема къде да пасе и зафана да реве. Нолю са наметна сас качулян, легна до чучулян. Зафана вестник да чате и кравана да реве. Дойде Калина, завунка с чапина Нолюва газина. Нолю бега, Калина гу слега.