- 7 коментара
- Прочетена 5162 пъти.
Не, не става дума за Моцарт и за неговата безсмъртна музика...
Става дума за тая музика, която ни залива като помия и както и да се нарича - чалга, попфолк или каквото и да е. Става дума и за някакво циганче, незавършило шести клас, с рокли, грим. За него внучката ми ме пита: ”Защо тия батковци се женят?” И няма как да и отговоря. Не става дума даже за определен музикален жанр..
Това е и спомен за едни отминали, не много далечни времена, за времена на заблуди и атеизъм. Времена на фалшива история и политически предателства.
Но и едно време далеч по-одухотворено, с по-истински човешки чувства и страсти... Нека си го кажем и с малко родопски думи.
Ергенчета, надянали нов кат дрипи. Моминки- цяль ден брали и низали тютюнь, надвечер борзаха от катраня да са измият, да се понагласьот и – в читалищено. Забава. Какъв заряд имаше в тая простичка дума. Но за почти всички тя беше събрала в себе си желание, трепети, чувства... Без никакъв сценарии - спонтанно и естествено. Започваше се с танга, валсове. Постепенно позагряли групи искаха нещо по-бързо - румба, туист. Други се подсърдеха. По им се щеше да танцуват “по-прилепено". Баби, майки с фенери внучки и дъщери чакаха. Случваха се и разговори като: “Ни вúдя ли, мари, ваша Мия са бе яце флепúла в Коля! Пóдумай хи!...”
Нах среде нощ в читалищено вейке лампа ни святеше. Туф-там позагечили хлопнеха врата, куче излаеше... И мине са ни мине, засвиреше я акордеон, я китара. В по-далечни времена - грамофон с пружина... Серенада... Смесят са гласове на ергенчета, поразминат се, кой по-височко, кой по-ниско. Под момини кóщи, разбира се и то на по-лични моми, по-голямки. Попее са, лампа са святне и изгасне, като за “мерси”. Ех, лáхваше са и адосан и уморен бубáйко да са разрýка, да ги “подбере”. Имаше случай на рипкане през бъзанóци и коприви. Аднó са бе не уздáло и в хальова лочка са бе буботнало! Цала нощ гу са мúли, трúли и прáли...!
Не беше каква да е тая музика, лятно време премесена с песен на щурци. Пролетно време и подзимашно, вятер подуйне, куче излае, кокошка са разсóни...
И си викам... Какво ще да е това “музикални стойности” дето са го учени люде казали. Нали песента се създава, както се вика по нашенски, “да разтехни душота, младо сорце да са поразхлопе...” Времена, времена... и нрави! Не ми се говори какво е днес. Стойностната музика се слуша от много, много малко хора. Един мръсен музикален поток се излива навсякъде. Как да научим децата ни кое е стойностно и кое не е, когато от 4-5 годишна възраст се вживяват в чалгата? Та това няма как да се научи, няма къде. В обстановка на тотална чалгаджийска среда.
Готов съм да бъда наречен какъв ли не, да бъда обвинен в това, че не съм в крак с времето. Но не съм готов да слушам Азис и нему подобните музикални недоносчета и извратеняци, колкото и да ми опонират, че имали ”ангелски гласове”. Истинската, стойностната музика от всички жанрове я има и ще е я има. Лошото е, че тя не влиза в ушите, още по- малко в душите на младите хора. Може би само на нищожно малка част от тях.
А всичко започваше от две простички думи, произнасяни с трепет - “забава” и “серенада”.
Спомнил си и написал: Ангел Шеев - Шею
7 коментара
-
Неделя, 14 Март 2010 18:53
публикуван от
Svetoslav
Много малко в днешно време слушат стойностна музика. Стрику Ангеле само така и аз те подкрепям напълно.
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Неделя, 14 Март 2010 11:17
публикуван от
Михаил Димитров
Стрику Ангеле и аз се застъпвам...
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Събота, 13 Март 2010 09:18
публикуван от
Ангел Шеев - Шею
И още нещо искам да кажа. Тук не става дума за вечния "конфликт между поколенията""Виж го сега айсоя "стрику" не гали айс ва десу галят младисе! Не! В тая връзка, прочетох в моя любим вестник една епиграма: "В автобуса бабичка една изказа мисъл гениална:Остарее ли една младеж, става идеална!" Ха, ха, ха! Аз имам претенцията с младите да съм млад, защото вече 35 години съм в училище и мисля, че много добре общувам- приет съм.Но се застъпвам за истинската, стойностна музикална среда. Това е!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Събота, 13 Март 2010 08:47
публикуван от
Ангел Шеев - Шею
Не, аз вложих друг смисъл във всеобщо известната поговорка!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Петък, 12 Март 2010 22:39
публикуван от
Красимир Николов
Със сухото гори и суровото!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Петък, 12 Март 2010 22:31
публикуван от
Ангел Шеев - Шею
Всяко "тотално" отричане на нещо носи риск!Аз харесвам много от певиците, по- точно много от техните песни.Много от тях имат и таланта и пеят чудесно! Български народни песни. (Нелина, Екстра Нина, Емилия и др.Става дума за "Камъните падат" "Бял мерцедес" "Само да те гепна" "И ловец съм и рибар съм" и др.Става дума не за "сухото" а за "суровото"- за пошлото, противното...
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Петък, 12 Март 2010 22:09
публикуван от
Красимир Николов
Веднъж с едни французи карахме колелета из Родопите. Всичко много им хареса, искаха да видят бита на народа колкото може по-дълбоко, Хубави момчета бяха. По едно време минаваме край една кръчма. Още от далеч трещи чалга. Демек, видяха една съвременна БГ идилия.
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Аз започнах да обяснявам на моите френски приятели за това покварено явление "чалга". Обясних за инструментите, които са характерни за друга държава, обясних за висотата на лириките, обясних за външния вид на чалгарите, обясних за интелекта на чалга обществото, обясних и за майка им и за родата до девето коляно ...
И едното момче от тях вика - Е какво от това, аз слушам музиката, не виждам певеца, не разбрам какво пее. Музиката ми харесва, интересна е.
Аз си направих най-различни изводи и все още ги осмислям :-)