за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

На аратлицко в Яврово

Вторник, 06 Април 2010 08:43 от raycho
- Въртни, сино, копчето на радиото, та дано да найдеш някаква свирня на гайда. Оти я гайдана си най-малко бендисвам, че ми е втора Севда. След баба ти Ленка, бог да я прости, с гайдана най-много съм се погаждал. Колко сватби, годежи и кърщенки съм изкарал с мояна гайдица! Пък дено им викат ялови сватби и мохабети, те чет нямат.
През зимата на двадесет и трета година, по Ивановден, свирил бех на Кръстю Чурков на сватбата. Прибирам се и като минах покрай Гужован дукян, слушам една гирултия, едно викане до небено. Га се казнах на вратана, га ме видеха с гайдата под мишница, да речеш — господ влезе.
Там изкарахме до съмнало. Отидох си у дома и тъкмо съм заспал, баба ти ми вика:
- Митьо, стани, че Давчовски Личо та търси. Ага излезнах на дворан, Личо Дафчовски ми вика:
- Тъй и тъй, Митьо, денес отиваме в Яврово на аратлицко. Я съм поканил и Папаната, но и ти ще дойдеш, та да ви е по-леко.
Обещах му и се върнах още малко да полежа. Колко съм спал, не знам, но чуем Личо пак чука.
- Хайде бре, Митьо, всички са готови, само тебе чакат.
Припнах я и улит-залит, взех гайдана под мишница и ага отидох в Давчовскан двор — петнайсетина души мъже и жени нагиздени, натъкмени като за сватба — само мене чакат.
Търкахме — женине на мулетана, мъжене напреж. По пътян Папаната ми обяснява, че Давчовски Личо решил да си вземе за аратлик Начо Чолака от Яврово и че денес отиваме за тая работа.
Минахме и задминахме село и ага наближихме дъбована курия, едно гласище се изрева:
- Стягай гайдине!
И доде да ги развием с Папаната, попът подхвана:
Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше.

За тоя поп Христо друг път ще ти разправям, оти той беше и поп, и учител, и доктор, и избори правеше. Имаше едно гласище, та га захвана песента, всички зимни пилета се разхвърчаха из курияна. Подпряхме го ние с Папаната с гайдине и тъй не усетихме кога стигнахме водениците в рякана и се шмугнахме в Явровскан мишелик. По едно време чухме, че избоботиха няколко мартини — разбрахме, че Начо е изпратил посрещачи.
Преди пладнина стигнахме в Начован двор, разтърчаха се неговите хора, едни грабнаха мулетана да ги настанят в яхърине, други нас въведоха в голямана Начова къща, дено всичко беше готово като за сватба, само дено булка нямаше. Влезехме вътре, Чолакън опънал два реда софра, постлал едни нови шарени месали с наредено по тях едиво и пиене и за всеки приготвил бабули за сядане — така беше тогава, нямаше маси и столове. Най-напреж ни поднесоха грята ракия да са постоплим и след това дадоха едиво. Виното го беха турили в едни бели калайдисани бакъри и вътре по няколко лимона се кючкат един друг. И ние носихме вино от Добралък, но нашено вино вика батьо на явросконо, оти ние го бехме взели от дюкяна на Гужана Митьо и беше кръщавано два пъти — веднъж от чешмана на корията, другуш от Личовица.
Явросконо вино беше асъл вино, оти лозяна на явровци беха долу, в Кукленсконо, пък виното го правеха в село на хладно.
Хапнахме, пийнахме и изведнъж някой извика:
- Ха сега кажете за какво сме се събрали. По средана на софрана бяха седнали двамана приятели, един до друг, нашия добралъжанин Личо Давчовски и Начо Чолака. Двамата станаха прави, извадиха по една чекия, порезнаха си пърстине, пуснаха си кръв и Начо засмука кървтан на Личо, а Личо кървтан на Начо, Това беше цялата магия. Поп Христо благослови новине аратлици с едно алилуя и извика:
- Хайде, сега имат думата гайдите! Зафанахме ние с Папаната. Попът отново почна негована „Янка през гора вървеше" и газените лампи загаснаха.
Беше едно препускане в песните и свирните. Като поутихна малко, двамана побратими Личо и Начо са прегърнаха и женине, види се, това и чакаха, започнаха да се даряват едни други.
Двадесет и четири часа, от пладнина до пладнина, изкарахме на тая мъка. Софрана напускахме само кога ни се приходише нах край. На другия ден след пладнина се застягахме да се връщаме в Добралък. Ама кажи как са върви, ага си турил в кореман нолкова явровско вино. Криво-лево търнахме. Само че кога минавахме през рякана при водениците, Лазар, на баджанака Васил брат му, фана, та падна във водата. Ага се намокриха ней патуре, та че замръзнаха, не може човекан да ходи, та че слезе една от жените от едно муле, та него покачихме и тъй си го докарахме в село.

Разказал ДИМИТЪР ДИМОВ
Записал АНГЕЛ Н. ГАВАЗОВ
Още от тази категория: Пендихаро »

1 коментар

  • Ангел Шеев - Шею Вторник, 06 Април 2010 14:44 публикуван от Ангел Шеев - Шею

    Много изеть е имало навремето и в пряк и в преносен смисъл!Да станиш от сватба, да дрямниш малко и ...Но като че ли най- впечатляващ е този велик акт на побратимяването.Мисля, че със всичко, което публикуваме в този сайт,освен каматната диалектна дума, си струва да коментираме и ония за съжаление забравени добродетели!И младькисе потребители и почитатели да го усятят.Айс га нема ни война, ни глад, ала има криза! Има морална криза!Тя е по- страшна от икономическата!И когато се обръщаме назад- да четем и да ставаме "по- люде"!

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар