за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Болесчицата

Понеделник, 26 Април 2010 08:52 от raycho

Малцина райковци помнят стрика Беча Чернев. Той бил умен и предприемчив човек, разбирал е от вете­ринарна медицина и астрономия, но най-много се е славел със своите шеги. Повечето от времето си прекарвал в планината при овцете.


Една вечер, като лежал до огъня и размишлявал вър­ху немотията на своите съселяни, решил да нагости цялата махала с брано мляко, масло, сирене и мед от кехаицата Ташовица Герджиковска.
Речено-сторено.

Наметнал ямурлука Бечо, затворил овцете, пуснал кучетата и потеглил в тъмното за Райково. Щом стиг­нал до дерето, седнал на един камък и захванал да врещи като коза. После станал, сторил няколко крачки и заплакал като дете. По-нататък закукуригал като петел.  Баирът повтарял и потретвал странните звуци. Райковци разтреперани се озъртали в мрака и не смеели да си продумат.
Но пропели първи петли и всичко затихнало. На сут­ринта селяните, бледи и унили, се събирали в дюкяните, вайкали се и били сигурни, че нощното събитие не ще излезе на хубаво. А леля Дяка, още щом слънцето изгряло, отишла право в къщата на кехаицата и от вра­тата задумала:
- Ташовице мари, чу ли какво стана нощеска? Болесчица ще е.
- Чух, лелю Дяко, чух.. Как да не чух! - отговорила й кехаицата. - Я предях, та не бях още заспала. Какво сега да правим, лелю Дяко?
- Да ти кажа, Ташовице, да отидем у Беча. Той се сята от такива работи.
- Ам де е Бечо? Я знам, че е с овцете.
- Той е с овцете, ала чух, че снощи си бил дошъл.
Двете отишли при Беча, който се бил прибрал в ята­ка, и разказали какво са чули през нощта. Той се по­замислил и отсякъл:
- Това ще е само болесчицата. И я чух гюрултията. Излезе от ряката, спря се на шошата, та се почуди на де да хвати -дали към Деровската махала, или към Ганзурската, ала отиде към вашата махала. Врещеше като коза, плачеше като дете, вратяше и крьоташе чепе. Сигурно иде да зьоме пак някав чиляк. Ала дано да е някво по-старко, да не е някво дете, оти ага бях малък, пак мина болесчицата през селото, та умряха две деца близнаци на Длъога Василка.
Жената го попитала:
- Ам сега, Бечо, какво да сторим? Да заколим няква коза, та белким се смили болесчицата?
Пък той им вика:
- То и то ще стане, и коза щим заколи, ала по-сетне. Сега трябва да се наломи, да се стори курбан - софра да се опьоне.

Не се усетила кехаица Ташовица как слязла в Райково. Щом се върнала, наредила такава трапеза, как­вато дотогава никой не бил видвал. Наполнила сахан до сахан с брано мляко, сирене, масло и мед. Сбрали на трапезата всичките комшии. И Бечо слезнал от бал­кана. Седнал на най-видното място. А леля Дяка от човек на човек ходила и подканяла:
- Хапнете, пийнете, люде, та дано болесчицата ни подмине.
Ага дошла до Беча, рекла:
- Бечо, как ти се гльода работата?
Пък той отговорил:
- Хубаво, хубаво стана. По-често трябва да стават такива наломки. Ала кажи на кехаицата да проводи чиляк да докара от планината една дебела коза, та и нея да изядем. Тогава болесчицата сигурно ще се укроти.

Добавете коментар