за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Как се надхитрова Моску

Сряда, 05 Май 2010 08:12 от raycho

Оженихме се с мой Тача и той започна лю първен ден: иди ми донеси ножан, запали оганен, какво чекаш, та не идеш да метнеш на хайванене.

Ходи той, ходи, ворне са и пак започне: не си оправила хубаво креватяс, чиниисе си седьот за миене, лю гльодаш да идеш некой клеп да чуеш. Пък е ставам сабахлян и от работа са всакатям --по цел день не спирам — кощана ми е мед да лижеш от земьона. А той от вратана още започва: „Не си измела кощаса, погледни са мари, ще си настопиш фустанят, на чиляк не месаш."

Излиза Тачо от кощана и е гльодам как спира Марийка — даскалицана, и хи приказва едно благо, благо. А е седе и си мисля: Чи е не сом ли по-беличка и по-тьоничка от Марийка. Нейнана коса е обкъцана, кръпка, пък мойса чоста чорна коса нийде я нема. Е по цал день шьотам из кощи и никаде не ходя, пък та по цал день я на разходка, я в сладкарницана.

Рукнах е адин день и хи реках: „Марийке, еце си ху­бава и е ищам като тебе да бъда." Пугльодна ма та и ми рече: „Кукла ще та направя, само ма слушай." Отреза ми та плиткана, фарли ми корпана, даде ми хубава рокля, написа ми очисе и вешкисе, червеноса ми борнисе. „Хайде сега да та водя нах сладкарницана." „Че оти да не дойде. Да вървим!"

В сладкарницана и мой Тачо вотре.

Сарцесо ми заподскача, думам си: „Ще ма прибие." Пък той опули очи, ухили са и почна:

„О, Маринче, заповядайте на нашаса маса. Ма кое е това хубаво мапе, нема ли да ма запознаеш?"

„Тоя не ма позна!" -- викам си е. Почерпихме са и си торнахме. Пък е лю ворве след Тача и не дигам главоса. „Ти какво — обръща са той към мене, — не разбра ли, че майтап си правя, какво ма следиш? Е си имам жена у нас?"

Е лю ворве след него. Га гльодам, Тачо са уплаши. „Ти какво, къде подши?" и спре, та ма загльода. „Нах нас си ида" -- викам е. Тачо ма гльода, гльода, публедне и са подпре на дувара. Е му зох главона и го замилвах. Тачо ма гушна и лю са смее.

Оттогава започна мояс живот. Уважава ма Тачо, во­ди ме нах всекаде, нема вече да са заяда. Ама и е повече не сложих чумбера. Наближи ли да си дойде ут работа, е са пооправя, сложа си червила и засмена отварям вратана. Засмено ми е лицесо, смее ми са и сарцесо.

 

Записала ТОТКА КУНДЕВА

от с. Ерма река, Смолянско

1 коментар

  • Красимир Николов Сряда, 05 Май 2010 13:31 публикуван от Красимир Николов

    И днешните були могат да се поучат от разказа. Чумбер веке не носат у дома, ама често се обличат като Пепеляшка. Пък дойде ли ред да излизат сред хора, дори само до кварталния магазин да е - поне половин час тъкмене. После като се върнат у дома пак Пепеляшка. Туй що ще рече - съпругът е бита карта, що да се хабя за пред него.
    Пък ние мъжете, в повечето случаи също не се докарваме с новите дрехи у дома, ама и на вън сме същите, щото това вече са други принципи.

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар