за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Главилка и горчилка

Вторник, 11 Май 2010 13:05 от raycho

Харесал си бех йе Марийка от Горно Райково. Ага се засмееше, лочици й ставаха на бузите. Галехме се, ала сме се не сбирали, ам само се гльодахме отсрьоща. Тя седнеше с корпица на пенджуран и я помахваше, пък йе гльодам отдолу. Реших се аднож, та рукнах Райчо Бучука:

− Райчо — реках, — мераклия съм на Данаилована мома Марийка. Щеш ли ме отве у тях? Ти се имаш и с бубайко й, и с майка й.

− Ще те отведа — вика — на драго сорце. Отидахме.

− Добър вечер!

− Добър вечер!

Поприказвахме, поприказвахме, че та Райчо рече:

− Да кажем сега за какво сме дошли: Коста е бендисал ваша Марийка. Иска да я земе. Съгласни ли сте?

− Щом той един поть е съгласен, ние — десет. Дадено от нас, само да питаме Мария.

Ала тя не излиза още. Ага се показа на вратата, светнаха ми очите — хубава мома, пуканица. Баща й рече:

− Марийо, тоя човек познаваш ли го?

Познавам го, татко, той е Райчо Бучука.

− Ами това момче познаваш ли го?

− Познавам го...

− Ами отде го познаваш?

− Галиме се, татко...

Сърцето ми се оборна, ага го рече.

− Хайде да е хаирлия тогава! — отсече бащата. - Който ги раздели, хубаво да не види.

Мария се скри. И йе се заглавих. С дума. Можех да ида у дома й, да й рекам: „Марийко, хайде на хоро!" Да, ама хо. Не го сторих... Де да знаех какво ще да стане.

Случи се на Гегу наш да умре жена му. Той пък искаше да земе лелята на Марийка. И тя бе останала вдовица.

Един ден тетю и Гего ме порукаха у дома. Гледам, тетю седи с броеница. Ага ме видя, запря броеницата и ми рече:

− Костадине бре, ти си се заглавил за Марийка, пак си ме не питал. Ти си още мутек. Моми млогу. Ам хо да гу сторим да оставиш Марийка, пък Гегу да зоме леля хи, оти нему плачат седем деца. И тя е вдовица, да си сберот децана.

Чудях се какво да рекам. Добалня ми... Хайванин будаляв овчерски! Гега и бубайко да слушам, Марийка да си ни зомам. Аку бях рекол: „Гегуму два куршума, мене — адин", щеха да са уплашат. Ала не реках!

От бално се разхадах дену „Свети Костадин". Адна вечер срощнах Димитър Пинтев да ходи в тьовнуну като будало.

− Какво правиш тува? — порво той ме попита.

− Имам гулямо балну.

− Че то и я съм на твоето положение. Галех Чока Манолова, пък тя се е заглавила другаде.

На трите или четрите деня Гегу отиде да земе лелята на Марийка. Кога ги видела моя Марийка да минават, грабнала леворвел да ги стреля от одера.

− Чакай мари, какво правиш! — рипнал бубайку и хи зол леворвелът.

Сетне уженили Марийка без либов за куц чуляк от долната махало. Йе не знаех, че са я оженила. Отидах на госте у Чилингирцех, на яре. Сьоднахме, наредихме се, ага че са показа Марийка с мажот й.

И тя „ох", и я — „ох". Сворши госкуту и тя си отиде нах дома хи, и я си отидах.

Сетне пак скришом „ох" — „ах", „ох" — „ах" и на­края умря от балну. Нито дете остави, нито коте.

Айной става, щом ти се други помесят в живота.

 

Записала ЕЛЕНА МЕРАКОВА

Добавете коментар