за Родопите и родопския диалект

Гледах предаване по телевизията, в което водещият беше поканил известният в Смолян бай Манчо. Човекът, който търси и намира вода- строи чешми. Родопчанин наближил осемдесетте, който според мен се представи перфектно в студио, в което за първи път влизаше. Както сам каза: “ Доживях да видя какво е това студио...”

И си помислих за мъдрите думи на писателя Николай Хайтов, че е много страшно когато няма “срамота и грехота.”Но не по- малко страшно е когато се огледаме и видим как в огромен процент у хората го няма този изконен, древен култ към водата и към хляба.И преди всичко към водата, защото без вода и хляб няма. Замислих се и за това, къде е мъдростта. Дали само в хората с по няколко висши образования и научни степени. Дали в онези, както казваше баба “учени будали” или в обикновения недотам образован човек. Съхранил в себе си онези добродетели, които векове наред народът ни е пазил и предавал на поколенията. Като казвам “учени будали,” става дума за корупцията, за “инфлацията” във висшето образование в последните години...

Знае се, че в Родопите този култ към водата, слава Богу, все още си го има. Идете в Доспатския край. Стотици чешми, а и не само там. За колко ли чешми бай Манчо е открил, “майката.” С двете месингови пръчки /тръбички/ в ръцете си. Вероятно мнозина са го смятали, както сам казва, за “не в ред.”

Но няма как да “не е в ред”човек който слуша как “водата говори.” Който знае как водата “бяга”когато не е хваната както трябва. Човек, който знае, че всичко в този грешен живот тръгва от земята и свършва в нея. Може би не всички знаят, че бай Манчо живее не в центъра на града, нито в краен квартал, а в една чудесна местност наричана “ Белия камък.” Там, където всичко е от Бога подредено: вода, гора, птици, животинки...Където няма шум, суета.

И какво занесе като подарък той на телевизионния водещ? Какво ли? Чиста изворна вода от гордата Родопа планина. Нещо, което едва ли някой би поднесъл като подарък. Но ценното, мъдрото в този жест може да оцени само човек, който е здаво стъпил на земята и корените му са в прекрасната планина. Ама и други има като него…

В друго предаване, по друга телевизия, чужденци живеещи в България имаха задача, да говорят на различни диалекти. На една украинка и една американка се падна родопския диалект. И водещ и жури констатираха, че най- труден от всички диалекти е родопския. Да, труден е наистина не само за чужденците, а и за българи живеещи в други краища на родината. Но малцина знаят че родопската дума е уникална, многозначна, мелодична, “мъдра”...Че тя е събрала в себе си красотата, баграта, мелодията на планината. Има две уникални, универсални обръщения:“майци” и “син.” Има обръщение “стрику” или “мижу,”което се употребява за възрастен човек от петдесет до сто и нагоре. Умалителни форми, които милват, звучат като съвършена поезия. Родопската дума отразява един своеобразен бит и култ към красивото. Впрочем, това го е усетил един от журито.

Слава Богу, че Родопа планина все още може да се смята за един “духовен резерват.” С гората, с песните, гайдата. И колкото повече хора се докоснат до това словесно, песенно богатство, до мъдростта на старите родопчани, толкова по- добре. Особено сега, във времената на духовна криза. Духовна криза, която е далеч по-страшна от икономическата!...