за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Грешка
  • JUser::_load: Unable to load user with id: 6545

Трън в окото

Четвъртък, 20 Май 2010 07:40 от Ангел Шеев - Шею

Сънувах сън. Красив, емоционален. И се замислих за бедната си фантазия, за дребничките неща, които искам от живота. Непобедимо и непоправимо ли е грозното и мръсното? Сигурно защото живея в красива българска планина и в съня си бях в гора. Не тази, която виждам на живо с пластмасовите туби, кофички от мляко и други неща, за които учени хора казват, че за да се разградят са необходими десетки години. А може би и повече. Години, в които мен няма да ме има, но децата и внуците ми ще са тук. Надявам се в тази държава, а не някъде из Европа или Америка.

Та в съня си видях друга гора- други гледки. Прекрасни пътеки, зелени и цветни, пълни с живот: птици, горски животинки, насекоми... Хора излезли да се разходят, да похапнат на поляна. След което да съберат пластмасовите торбички, чанти, опаковки и търпеливо да изчакат да минат покрай контейнер за смет. В съня си видях река с бистра планинска вода, по бреговете на която нямаше торбички, автомобилни гуми и какви ли не отпадъчни продукти на цивилизацията. Видях пътища, покрай които нямаше канавки пълни с всевъзможни боклуци, изхвърлени от автомобили по време на движение. Видях и нашия град чист и подреден. Нямаше подпалени контейнери за смет и около тях планини от смърдящи отпадъци. Нямаше ритнати, сплескани кошчета за боклук от самозабравили се момченца, пийнали по две бири в някоя дискотека или изпушили по една “специална цигара.” Нямаше изпотрошени пейки, надраскани стени...

Уви, беше само сън. Събудих се и се сетих за мръсотията, която видях на свети места като Бачковския манастир, на Кръстова гора и къде ли не.

Сетих се за един дебеловрат българин, на когото друг българин направи забележка, че изхвърли еднолитрова пластмасова бутилка от мерцедеса си. От колата излезе едно човекоподобно, разперило ръце същество и изрева: Къв ти е проблема, бе, нещастник! И налетя да се бие с човека.

Сетих се за бреговете на красивите Смолянски езера. За купищата боклуци изхвърляни ежедневно от риболовците край тях. Всякакви видове бутилки, кутийки за стръв, опаковки от хранителни стоки и какво ли още не.

За това колко години са необходими за разграждането на пластмасовите и полиетиленови отпадъци. Сетих се за циганите в крайните квартали, които някои наричат “гето.”Колко ли години трябват, за да се промени манталитетът на този народ и вероятно много повече на част от този народ наричан “малцинство.” Кога и къде трябва да се научи човек, че освен в неговият дом, чисто трябва да бъде навсякъде в природата. И нещата са подредени точно в този ред: семейство, детска градина, училище. И на първо място в семейството. Нали се мъчим да бъдем по- демократично общество от кое ли не. Тогава би трябвало да има възпитание, убеждение и най- накрая санкция. Само че не се вижда ни едното, ни второто, ни третото. Убеден съм, че в училище трябва да има специален учебен предмет най малко два пъти седмично в програмата. Убеден съм в строгата и безкомпромисна санкция за по- възрастните. През целия си досегашен живот не съм видял пушач, които да изгаси фас и да потърси кошче за да го изхвърли. Много, ама много рядко, може да се види човек, които да чопли семки и да събира боклука, за да го изхвърли където трябва. Няма горски работник, който да е прибрал тубите от бензини и масла, използвани в гората за моторния трион. Няма крайпътна чешма, покрай която да не се види мръсотия.

А планината ни е толкова красива! Но, уви, беззащитна. Държавата ни- безсилна. Манталитетът ни… Няма такава дума! Всъщност сещам се за една дума, която минава в категорията жаргон и диалект. Но, хайде, ще минем без нея. Защото тук- там, слава Богу, се намират хора, които са изключения и заради тях ще се въздържа!...

3 коментара

  • katq Неделя, 24 Февруари 2013 12:18 публикуван от katq

    докато има такива с дебели вратове вандали ште има и мрасотии и сасипана природа

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • Моника Кичукова Събота, 19 Юни 2010 02:22 публикуван от Моника Кичукова

    Много добре казано Веско,но аз смятам че колкото и да се борим няма полза,тъй като не сме задружни.Колкото и да се опитва една част от обществото да се грижи по-някакъв начин за родината,останалата част нехае за това,което се случва с нея.

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • Веселин Козарев Четвъртък, 20 Май 2010 12:27 публикуван от Веселин Козарев

    Вярно, но според мен това ще се промени.Младото поколение и аз като част от него, забелязвам, че за в бъдеще тази тема ще нашуми още повече.Младите хора и за щастие над 50% от тях виждат това и се борят с него.Имам надежда, защото в нас е бъдещето и макар между нас (малдите) да има както ти ги нарече дебеловрати българи то те не са мнозинството. Да прав си всичко се корени във възпитанието, а за това не е виновен кои да е, а именно родителите или иначе казано 1-2 поколения по назад.Аз винаги съм казвал, че не животът ни прави такива каквито сме, а ние правим него какъвто е.Не може да се търси оправдание във времето в което са живели.Проблемът опира до това че много хора са жертвали и продължават да жертват бъдещето за настоящето.

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар