за Родопите и родопския диалект

Хич не вярвам я да има село
за имот да са не води дело.
Билó за градина, за ливада,
билó за на сúнурън гармáда.

Все ша са нáйде няква будало
да са засоди за пол‘вин тарло.
Та и стрику Христю в наше село
със адна комшийка води дело.
Не за градина, не за ливада,
ам на сúнурън адна гармáда.

Близу две години вейке стана
откакто са дéлоно подхвáна.
Две инстанции са са произнéли-
Стрику Христю дéлоно печели.
Да, ама прокльотоно женище
да са помири въобще не úще.
И до днес не зúма си умута,
и пак ходи, и плетон му бута.
Стрику Христю вейке са узóри
и са чудеше какво да стори.
Щом и съдияна го не плаши,
май ша тря‘ва да го опердáши.
Аднож му са лáха да го стори,
на земьона стрику я събори.
Пък в ръкона си държаше воже-
ха по гоз, по горб- където може.
От мясец, от два Христю чака,
тá на никого са ни оплака.
И вейке всичко дóйде си наред,
ни споменóва ни имот, ни плет.
Яйнва, дето и съдон не може
стрику Христю го оправи с ...воже...