за Родопите и родопския диалект

На деветдесéтата година
снóща стрику Дрею са помúна.
В наше село врють камбанана чуха,
ни чу я лю Мýда, чи е глуха.

Клисáрян си камбанана бие,
хем и гроздова ракия пие,
пък стрику Дрею в кúткине ляга
и за другата диньо са стяга.
Фана потян той през небесата
чак на Свети Петра до вратата.
Гльода людя много са са сбрали,

все на бяляс свят са зьоли- дáли.
Там от злáтнана врата излиза
мýтько ангелче със бяла риза.
То със прочка сребърна почуква,
по адúн, по двама ги изрýква.
Стрика Дрея га си то порýка,
гльода Петър на компютър чука.
Той компютър стрúката познава,
внукън му със нега ляга, става.
Стрику Дрею влязе и посьодна.
Свети Петър само го погльодна-

във мониторън загльодан рече:
-Да... праведен си ти, човече!
Бяло ангелче си той провóди
в райскана градина да го вóди.
Влязаха във райскана градина,
от чудесии стрику Дрею зúна...
- Кáжи ми, другарче ти фъркато,
туф да няма нящо упетлáто?
Я си на душоса всичко давах,
хем буднож биля не заговявах.
Я попийновах си и ракийка,
съгреших и с адна комшийка...
Виж какво, фъркатичко другарче,
по яйтýв да няма няк‘во бáрче?
Я ща жú без баба ти Марийка,
ала нú що мóг и без ракийка.
- Няма, дядо, нú ракии, нú бири,
тук се пият само еликсири!
На земята и да си прегрешил
там ти и на голям изеть си бил.
Политици, мутри, депутати
са добре в казана натъптáти.
Лапат, лапат и въобще забáрят,
че все някога ще отговарят.
Пуста земна суета- измама!
То от Господ по- големи няма!