за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Гърмидоловите дракусе

Сряда, 11 Август 2010 07:42 от Красимир Николов

Гърмидоловите дракусе През моето детинство се приказваше за три дракуса - за Кръстенликоския, за Стаматюския и за Гърмодоловия. За мене Гърмидолския дракус беше най-страшен, защото живееше в съседната махала и пътят ми за игране и за къра минаваше покрай Гърмидоловата къща. Имаше и възрастни хора страхливи.

Дали чичо Христо Гърмидолата е вярвал в техния дракус, не знам, но той му бе поставил и име: Васил. Освен това, винаги когато се хранели, слагали един празен стол до софрата - за дракуса. Даже го и канели на ядене. Но Гърмидолата имал и полза от дракуса. Понякога той му „донасял” палешници, брадви, въжа и даже цели вървилници със сено. Ако някой си познае някоя вещ у чичо Христо, то той казва, че дракуса ги е донесъл. Дори и когато мулетата му втесвали в чужди ливади, пак с него се оправдавал:

- Дракуса, бе. Той ги пуща от лява. [*] Какво да го правя?

И хората му прощавали. Защото ги е било страх дракуса да им не стори нещо лошо. Те вярвали, че дракуса е невидим, че се превръщал в каквото си иска - в куче, коте, малко прасе, плачещо дете, бивол и др.

Най-сетне чичо и чичана се наситили на дракуса и решили да го отведат някъде далече, за да не се връща. Омесила чичана една тестена питка, сложила я в една скъсана сакулка, [*] а чичо Христо направил цървуле на „Васил” от едно кожено решето. И една сутрин турил на мулето от една страна - сакулката с питката, от другата - цървулете и казал:

- Хайде сега, Василе, с мене, ще идем у аратлика на гости в Добралък!

Яхнал чичо Христо муленцето и тръгнал бавно, така че да пристигне по тъмно в Добралък. По едно време муленцето почнало да кистисва, [*] да сколенясва, вир вода станало от пот.

- Ах, тоя проклетник, требва и той да се е качил на капулата - помислил си чичо Христо и слезъл от мулето.

- Слезни и ти, Василе - продумал чичо на невидимия дракус, - че муленцето постана, тежко му е. Обуй цървулите...

Щом стигнал първата къща на Добралък, чичо Христо закачил на една слива сакулката с питката и цървулите и казал:

- Василе, остани тука да пазиш питката, а аз ще вържа муленцето оттатък в нивите да пасе и ще се върна пак да идем у аратлика.

Хванал чичо мулето и тангър-мангър завил покрай плетищата и у аратлика.

- Добър вечер, аратлик!

- О-о-о, добре ми дошел, аратличе, как си, заповядай! Дай да вкараме муленцето в дама. Влизай да видим какво правите, по живо, по здраво.

Влезли аратлиците, поприказвали си, похвалили се, пооплакали се, навечеряли се и легнали да спят. Гърмидолата легнал, но бил неспокоен. Не го хванало сън. Въртял се, мислил се, изпели последните петли и към 3 часа станал.

- Аратлик, яз требва да излизам рано, че требва да ида на пазар в Станимака, а е бая далечко.

- Е, ага е тъй, аратличе, сбогом и много здраве и пак кога се падне път, пак ела!

Чичо Гърмидол хванал муленцето и по заобиколен път поел за Павелско. Щом пристигнал в къщи, веднага се похвалил на жена си:

- Е-х, жена, куртулисахме се вече от тоя пусти дракус, обухме го с цървуле от решето, оставих го и нема вече да се върне.

Жена му се зарадвала, запалила силен огън в оджака, навечеряли се и легнали да спят. Още не заспали и чули една тупурдия на тавана, цигу-мигу, засвирило едно кемене, затръскало се едно хоро, и гредите пращят ли, пращят.

- Ах, верицата му неедна - запсувал Гърмидолата. - Васил се е върнал и изглежда е довел и аратликовия дракус, с кеменчето. Чакай да ви кажа яз вам!

И взел една разгоряла главня и право я замерил през дупката на тавана към кутломозите [*]. И тоз час се завъртял рудана [*], раздрънкали се тенекии, паднал правия дарак от тавана и се забил в дюшемето на салона. Чули едно силно профучаване през дивнята навън и „зън-зън” - глас на кеменче престъргал през Бошковите плетища към „Студената вода”.

- Видя ли, мама им стара, яз си зная, че само от запалена главня ги е страх! - рекъл Гърмидолата.

Оттам после вече не се чуло за дракусе у Гърмидолски, но след няколко дена се заговорило, че са се заселили накрая в градините в една стара ниска необитавана къща на стария „Чилингир”, наречена „Метохка”. Около тази къща имаше плодни дървета и от там после никой не смееше да бере от ябълките и мушмулите.
__ __ __ __ __ __

Сега видим ли, че сред полунощ в село някои пияни се клатушкат по улиците, казваме: „И те са като Гърмидоловите дракусе!”

А когато някой някого измами или излъже, или някоя мома върне ерген, казваме: „Обули са го с цървули от решето.”


Разказал: Т. ТОШЕВ


*.
китломози - ъглите, където се допират стените и покрива
рудан - чекрък
ляв - обор
сакулка - торба
кестисвам - уморявам се

Още от тази категория: « Каждарският дракус На пост »

1 коментар

  • Георги Петък, 21 Януари 2011 23:57 публикуван от Георги

    Едно време в Павелско са били яце актуални и "култови",сея Гърмидолови дракусе :))),освен тях е инало и още един,Метрякоският дракус той е бил даже най-дейният,така да се каже "по-солова" му е била "шоупрограмата"! :D :D :D :D

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар