Наша Шина утишла да праши кумпиран. Имала мучку дете, та гу зела и нега с нея, да гу мири.
Устаила гу на краен на нивана, пуд адно дърву. Надрубила му в аднъ паница с млеку и ляб, и утишла да праши.
Детено зелу да еде с лицана. Ала аднъ гулема гурба (жаба) рипнала ав угуртен и си показала главъна.
Детену рукналу: "Маю, адин дробень (парче хляб) ма пули (ме гледа)". Пък майкана рукнала: "Да синче, да късни гу".