за Родопите и родопския диалект

Зáсмяи са, кáматна Родопа!
Пейни ми, перáто пиле!
Да сá лúстне баирчек,
да сa чôсти щôльби на дървéну
и нарасте тревóна.
Стáрен бубáйко билюк да дигне
сaс вóрзани чáнкове кúманки,
нах широкине ливади,
въз високана барчúна,
на ачиклóк, в средé плáнина.
Пък я щá сá пряменя с вóлняник
и щá дá вôрзам ален миндúль,
на чóрна плитка -кóрпа коприна,
на пáзуха-жóлти алтъне,
на ръчúнка-пóрстен гюмюшлúя
и устúнки, кáйно зонúци.
Ща пóйда ашемлак на пупрéлка.
Айтáм чака пóрвоно любе,
пóрвоно любе, кáматън лéфтер.
Нéга съм загáлила и каиль сторила
за севдúца и дá сá зьóмиме

Родопска песен (оригинал)

Засмей се, красива Родопа!
Запей ми, пересто пиле!
Да се раззелени гората,
да се сгъстят клоните на дърветата
и да поникне тревата.
Стар татко стадо да изкара,
със вързани чанове тъжни,
към широките ливади,
нагоре, към високите хълмове,
сред гъсти гори,насред планината.
А аз ще се пременя в сърмена носия,
ще вържа алена престилка,
на черна коса-кърпа коприна,
на пазвата- златни жълтици,
на ръката- сребърен пръстен
и устата, като диви ягоди.
Ще тръгна привечер на седянка.
Там ме чака първо либе,
първо либе,красив ерген.
Него съм обикнала и клетва съм дал
за любов и женитба.