за Родопите и родопския диалект

Адин хем млад, хем нов момчиловски авджия за сефте бил тýрен на адна пусия. Чилякън сьоднал си под адна борúка, хáпнова салам и с млякце го притика. Таман са наканил раница да сбúра и нещеш ли там лю от среде баира, по адна бая зарастена пътечка торнала нах нега стара, рижа мечка.

Вдабанозил са га вúдел той мецана, чак пресохнала му плюнкана в устáна. Бре, поприсьóдна мечкана до буков храс и от аднож продума му с дебел чилящи глас:

- Виж какво, авджию, я съм яце гладна, пък баш днеска и авджия ми са падна. Много спах и поослабнах цала зима и яйсгá ша ям таков каквóто има.

Бре, ловджияна са сúлум понадсьогна, нах мецáна раницана той протьогна:

- Саламчек има ейтýв адна парчúца, люто млячице и малко саздърмица... Мен ма мецо óстави да мърталúсам, в общинона имам данъци да внисам. Нимой... ша услужиш на адин комшия, че на нега имам много вересúя...

Хапна меца, стана и си торна, и назад въобще са не оборна. Хем са поуплаши той, хем са зачуди и от сонь длибок и страшен са разбуди...