за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Мир в душата

Четвъртък, 06 Януари 2011 06:37 от Ангел Шеев - Шею

Къде полунощ Анчо кираджи се събуди от някакъв шум в обора. Конят му силно пръхтеше, взе да цвили. Анчо се сепна, уплаши, защото това животинче му беше и брата, и хляба. С него бе изминал всичките пътища на тия тъмни родопски гори, но той нийде не се умори, не го предаде. Анчо бързешком запали свещица и отъча в обора. Като го видя, конят се успокои, ушите му побегнаха назад и като човек се усмихна, но продължи да тръска глава над голямата ясла. Анчо веднага разбра, че там трябва да погледне. Като го стори, изтръпна, пребледня- вътре имаше едно съвсем мъничко бебе. Той го сгуши, освети го със свещта и си отдъхна- бебето бе посиняло от студ, та не можеше даже да плаче, ала бе живо. Инак бе ячко и с хубави увиснали бузки. На Анчо му идваше да заплаче, да запее, но само се наведе още по- ниско над него и занарежда:

- Ще те отгледам, ще те отгледам, чедо, макар че съм поостарял.

Анчо бе прехвърлил петдесетте. Там някъде бе и жена му. Отгледали бяхя отдавна своите деца, но и това детенце го направиха свое. Дадоха му и своето име, а го кръстиха Христо, понеже бе намерено малко преди Рождение Христово. Смиляновци и те не останаха длъжни. Туриха му прякор Булашúка, а така се нарича по тия места нещо, дето е неумито, нечисто.

Израсна Христо Булашúка юнак строен, левент. Малко възрус, с топли, меки очи. Ала една мъка му тежеше на душата. По очите най- много личеше. Погледне те и като да се усмихне, но бързо ги отмести и глава наведе. Не захвана занаята на Анчо. Не стана дюлгерин, както някои шушукаха. Стана терзия. Пък шиенето му не бе шиене, а везило. Чак от Пашмакли идеха да видят как майстори шарките с гайтани, хеле на копараните. А стигнеше ли до фустаните, салтамáрките, хубост избуяваше чак в небесата. По гърба птици летят към небето, по ръкавите водоскоци се мятат, шумят, а долу към полите ройнали се цветя като моминска цветна градина. И всичко туй на коприна в хубаво синьо, но най- обичаше Булашика пембено и електрик. С това пембено и електрик събра парици и взе чираци и калфи. Много фустани, салтамарки бяха продадени чак в Искече, Драма, Кавала, а в Ахъчелеби никой дори не мислеше друг майстор да търси.

То се знае пак го хапеха зли погледи, зли думи, и то такива, че Булашúка съвсем се затвори. Построи си къща, ама не в селото, а встрани, в Хаджитуневското дере. Сутрин нямаше слънце, ала водата в дерето изстудена, та хладна, пееше една песен радостна, жива. Той сядаше в дерето и хем слушаше унесен таз песен, хем гледаше как струйките една с друга се прегръщат и сливат, попиват първото слънце и го разделят на всички цветове, дето ги има в света. Дълго гледаше Булашúка туй чудо, душата му се отпускаше до безкрая и започваше да плаче тихо, безшумно. Отначало не знаеше защо, но полека- лека почна да вижда в струйките, в цветовете образа на жена млада и блага като Богородица, ала тя не смееше да го погледне. Знаеше, че това е тя, майка му. И пак започваше да плаче, да хлипа...

Веднъж по отсрещния склон, по Дърмушевската ливада се бе спуснала рано утрин стара Бойчовица и още същия ден разказа, че Христо Булашúка по изгрев слиза в Хаджитуневското дере и с юдите си говори. Взеха да го отбягват, но нали хубавото си е хубаво пак идеха за фустани, салтамарки, ама не самите жени, а техните баби. Булашúка и туй прие, защото бе вече разбрал, че Господ на едни дава едно, на други- друго. На мене тез шарки от сърма ми стигат- тъй си мислеше Булашúка и започна да вярва, че някяква юда го носи, влече. И сигурно беше вярно. Една сутрин самата юда довлече в дерето Катерина Хаджиколюва. Първо видя как образът и се люлее във водата, после чу и смеха и- ясен и чист. И дорде нещо да каже, тя бе вече на врата му. После взеха всяка утрин да се срещат и не само в дерето... Но скоро Катерина ожениха за друг. Тогава една нощ в Хаджитуневското дере започна да извира пламък, Булашúковата къща изгоря до последна тресчица, изчезна и той. Говореше се, че бил в Истанбул, а според други бе забегнал в Персия и още нататък. Вярно бе и едното, и другото. Стигна дори чак в Масър! И пак със салтамарки в синьо, пембено и електрик. А до тях шалъм шалвари все в същия цвят. И пак птици, вплетени в небето, само че някаква мъка носеха те- ту сгушили се със свити криле, ту юрнали се в несвяс.

Ала минаха годините. Много земи бе видял Христо Булашúка и покрай много реки бе стоял, но като Хаджитуневското дере никъде не бе видял. Нямаше ги тез шарки във водата, нямаше ги тез песни по изгрев. И се завърна в родното село. Колкото пари бе събрал, даде ги за школо, първото не само в Смиляново, но и във всичките села около него. Даде и учителска плата за десет години напред. А той самият пак сядаше сутрин по изгрев покрай неговото дере. След туй, хубаво ли бе времето, отиваше на тумбата срещу самото училище и чакаше да излезнат децата. Те се юрваха към своите домове и гласовете им се носеха надалече. Булашúка си поглаждаше брадата и казваше тихо: "Може много да имаш, ала нямаш ли мир в душата, нищичко нямаш".

А слънцето тръгнеше ли към залез, сядаше в Четрафиловото кафене, отпиваше от кафето каймаклия, туряше към него юзче тантýра и почваше да разказва що по света бе видял. Едно бе вярно, друго не чак дотам, но всички го слушаха без даже да мигнат. След време се ожени. Родиха му се три дъщери. Той бе на деветото небе- и трите бяха хубави, красиви, а неговият прякор нямаше към други да мине.

 

Борис Кольковски

3 коментара

  • Ангел Шеев - Шею Четвъртък, 06 Януари 2011 16:46 публикуван от Ангел Шеев - Шею

    Дъщерите на дъщерите( поправям се)

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • Ангел Шеев - Шею Четвъртък, 06 Януари 2011 16:43 публикуван от Ангел Шеев - Шею

    Помня дъщерите и техните деца. Даже и къщата над "Хаджитуневското дере"построена по късно.Разбира се, това са прототипи,затова и разказите са "простички човешки неща."Това е магията и силата на словото.

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
  • chokmanec Четвъртък, 06 Януари 2011 13:15 публикуван от chokmanec

    Несравним е в описанията на простичките човешки неща.....

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар