за Родопите и родопския диалект

Адно магаре си пасяше
за нóга ворзано със вóже.
До него пúшкаля имяше,
да ги досьогне то не може.

Надсяга са, изпина шия
и по хайвански са адосва
на неговиян чорбаджия,
задето все го баламóсва.

До нега кравана - на дльогу,
чи та е все по-митебéрна
на нея- лóгунян по- много;
по-мьоко сяно и люцерна.

Ако буднж са понадсяга
с мерак нах нéхинана дáжба,
самó изкарва си тояга;
смятат му го като кражба.

Акъл магарешки не вдява,
как тъй людéсе го нарядат:
все имат ихтибарь на крава
пък магарено го все подядат.

От векове си са повтаря
и с политици чóстиш става:
отвсякъде си е магаре,
пък... ихтибарян му на крава..