- Добави коментар
- Прочетена 3268 пъти.
Адно магаре си пасяше
за нóга ворзано със вóже.
До него пúшкаля имяше,
да ги досьогне то не може.
Надсяга са, изпина шия
и по хайвански са адосва
на неговиян чорбаджия,
задето все го баламóсва.
До нега кравана - на дльогу,
чи та е все по-митебéрна
на нея- лóгунян по- много;
по-мьоко сяно и люцерна.
Ако буднж са понадсяга
с мерак нах нéхинана дáжба,
самó изкарва си тояга;
смятат му го като кражба.
Акъл магарешки не вдява,
как тъй людéсе го нарядат:
все имат ихтибарь на крава
пък магарено го все подядат.
От векове си са повтаря
и с политици чóстиш става:
отвсякъде си е магаре,
пък... ихтибарян му на крава..