за Родопите и родопския диалект

Златоградски патáтник, момчиловско люто, с кешкéка, село Смилян е прочуто. Растяха напреж мóми и юнаци, адяха угýрть, катмú и кулáци. Синдирмьо, кáшник, ýрда, жупкáр, обърник, тенурки и каша ошмáр. Ути Бъчваров ви вика “пиниз”, ама нú е чул , нú е вúдел десерт лют ориз. Прочути сме ние в цал свят с чевермьо, ала напреж са адяше и каша със съзмô. Рядчиш са нахóда майстор по- стар, съзмô да ти стори, съзмô на питáр. Ага си отчóпиш, корема ти забяли, сетне и пóстно адеш две нидяли. Рядко родопчанка ейсгá ша ти стóри нашенски пататник с тóчени кóри. Със мáсло забялен, отдолу с ацá. С яйнва са изкутени млóго деца. Данó са не забáрят яденета нáши: качамак на топки и пúтени каши. Растяха напреж мóми и юнаци, трáхана адяха и мутьки апрáци. Притúкаха с угурть и люта бърканúца, а по- старине са яли и с дóрвена лъжица. Млада родопчанка въобще са ни мочи нашенски, истински клин да разтóчи. Чýвайте родóпскосо родно и мило и пóмните какво са е яло и пило!...