за Родопите и родопския диалект

Викам на моя чилек: "Пусни ма бе да ида нах София. Наш Тотьку са й уженил за софиенка, та дида да я видя!" То зьо да ми са изпуля: "Каде жа варвиш, то София не е каквосу нашесу селу! Ти жа са обаркаш!" "Нема да са обаркам, жа питам и жа са оправя!"

Нали е майчино сорци затоженку и ряших да ворвя.

Сбрах в адна торба армаган, угуркь, адин пакул урда, адна баркалка маслу и утидах на рейса. Ага стигнах в Хилбьо, ехнах са на пампора и стигнах в София на гарата. Ам сега, какво да правя, къде да фатя?

Наближих адна софиенка и я питам:

— Другарке, дали не знаеш каде седи наш Тогю? То е един каматен, висок като карлянска ела!

— Ами, бабо, не знаеш ли улица, номер?

— Ами зная.

Тугава ма заведе до пампорче, ворзано за тел, и ми рече да се ехна. И се ехнах на номер пет. То спре и е слезах и са загубих. Зьох да плача, каде сега да фатя? и Както си плачех, чи вигях адно нашанску момче ма наближи; видело нашански миндил. "Чичу Муде, каде си торнала!" "Торнала сам, син, на Тогя наш. Дали не знаиш каде седи." "Зная, жи да завъда."

Тугава ма отводи до адна коща на много ката, ага речеш да погльодниш нагорь, жа ти падне капата. Фана ма кахор как да са покача, пак то каква леснино: лю ма вкара в адин сандок, натисна адин пул и са усетих на ворхан.

Утидох на адни врата и зьох да чукам. И излезь нашата нивеста. Е си мислех, чи жа зьоме да ма пригриба, да ма куди, пак та ма погльодна с белуто на сините си очи и речи: "Коя си ма?" "Хо, че белки ма ни пузнаваш? Чи е сам на Тогя майка. Къде е Тотьку?" Тя хлацна вратата като луда: "Марш, да се махкаш от тука с тая хаба!"

Зьох да си припевам и да наредам: "Тогьо льо, е мой сино льо, за какво та й майка ти рудила, за какво сме ели най-дребанкиян кратохчак, за да та изучим, та чи да нема месту адна вечер да приспя! Пуста да останиш, невесто, дано ти учите избелеят!..."

Торнах си надолу, ага чи ма срошна адно и зьо да рука: "Майо, куга си дошла?" Ни мога да гу познам. "Чи кутро си бре?" "Хо, че белки ма не познаваш?" "Ти ли си, Тогьо, чам оти си станал саков бухал с брадите и косище? Чи куга си станал поп, нали та учихми за инжинер?" "То сега е такава модата!" "Острижи са, син, нимой ходя таков ризил! Чам ти анакава ли нивеста мухалесана си зьол, та ма изподи!" "Нимой, майчице, са ядосва. Тя е нервна." "Кату е маневрева, ам я преводи да извада кратох, та да хи умьокнат маневрите!" "Хайде, майчице, да та заведа да видиш каква е хубава станала София!"

Заведе ме на опера. Влезахме в адин гльок салон, излезъ адно кату глис в корста и ага речи "ах, ха, ха и-и-и" и са засине. "Тогьо, каквай асая саква гласяста, таман за нашини села — от адно село на друго да хи изрюкува!" "То е — ми рече — оперна певица, майо." Ха, ха да.

Оттам ма заведе в адна градина, полна сас хайванъ. Вигях маймунка как беляшъ орехи, същу нашата нивеста месашъ. Па отведь ма при адно големо хайванище сас гулеми нусище като кюнчищи, зувот гу салон. Викам си какво е хубаво да си имаме асакова гулемо животну, да разбутва снегон зимоско, та да не спират рейсувете.

Оттам отидохме на стадиона. Людъ, людъ като мравиляк. Седнахме и ни сас Тогя. По адно време зьоха да изрипкат адни момченца с кропи панталонкуви и фирят адно клобо и мъчат да го вкарат в адин варзобалъ.

По удно време людете зьоха да свиркат, да рукат: гол, гол! Ага са усетих, адин ма удари в гарбос, друг ма загриба, та не можех да видя каде фати голия. Аднож ми са бя падналу да видя гол софиянец.

"Тогьо, хайде си ма оправи да си ворвя! Ни мога да жива в асаков бобук и млогу люди. Да си ида там нагоре, да си ма дуйни карлакски вятърчек и да са напия гингерюва водица!"

Покачи ма на пампора и си дойдох. И викам на чилека: "Ти си ми хубаво ни даваше, ама е какво сам притьоглила... Да та бях послушала..."

ВАСИЛКА ГЕРЗИЛОВА